Ние не се раждаме еднократно в живота си. Началото на житейския ни път е свързано с родителите ни, с онези авторитетни фигури, които полагат основите на взаимоотношенията ни с всеки друг, включително и с нас самите. От тях първоначално се учим на изкуството да живеем - и според тяхното умение и смелост да си живеят живота.
През годините правим доста неща за себе си, доста неща и си отказваме, волно и неволно. Пътят ни лъкатуши през различни житейски територии - и предопределен от съдбовните неслучайности, и повлиян от ежедневните ни свободни (малки и големи) житейски избори.
Времето и преживяното ни променят, оставят своите ценни следи отвътре и отвън, видими и невидими. Следите по психиката и тялото ни пазят и разказват житейски истории, които са най-голямото ни богатство, независимо от развоя и финала си.
Защото нашата личност се стреми да успява, иска да върви напред и нагоре, но душата ни има други представи и понякога избира да натрупва житейски опит, който може да ни изглежда като грешен избор, дори като провал.
Пътят ни лъкатуши през различни житейски територии предопределен от съдбовните неслучайности и повлиян от свободните ни житейски избори.
Живеейки, пресичаме различни житейски граници, видими и невидими. Някои от тях забелязваме, празнуваме ги или ги тъгуваме, други прекрачваме неусетно и едва след време забелязваме начина, по който са ни променили те.
Една такава значима житейска граница за нас, жените, е свързана с менопаузата, с предизвикателството да приемем и да подпомогнем промяната отвътре и отвън, да се освободим от изчерпаното и ненужното, да се преобразим - така, както във всяка истинска приказка се преобразява героинята (героят) и с това променя и света, който обитава.
Пресичайки тази житейска граница, сме предизвикани:
…да застанем доброволно и открито в центъра на своето внимание - нещо, което до този момент не е било желано или възможно, защото други са били приоритетите ни, друг е бил основният обект на нашата любов; предизвикани сме да сме все по-искрени към себе си, да преодолеем навика да обличаме своите истини в дрехите на чужди предпочитания и заблуди;
…да обърнем внимание на радостта, на нейното присъствие в живота ни - не само на онази, голямата радост, която се ражда по време на големи и значими житейски събития, но и на простичката ежедневна радост, която да съпровожда и най-малките ни ежедневни стъпки.
…да се помирим с някои неща, които сме
подценявали и пренебрегвали - но и да се разграничим от други, които са
подхранвали война вътре в нас и за които вече не искаме да си затваряме очите;
…да очертаем ясно границите си - първо пред себе си; да равием и да укрепим умението да (си) отказваме, да приемаме търпеливо и чуждите откази - особено на близките ни;
…да се променяме - по нов начин, благо и с разбиране; да опознаем страховете си и да се осмелим да потърсим съкровища, скрити отвъд някои от тях;
…да сменяме житейските си роли, да ревизираме изборите, които сме направили и правим - от страх или по любов; да лекуваме и себе си с милосърдие и нежност;
Живеейки, пресичаме различни житейски граници, видими и невидими. Някои от тях забелязваме, празнуваме или тъгуваме, други прекрачваме неусетно.
…да подхранваме вярата си в смисъла на преживяното досега и на онова, което ни предстои; да се научим да отстояваме все по-уверено душевните си истини най-напред пред вътрешната си (понякога безмилостна) опозиция;
…да не бързаме “да изхвърляме бебето с мръсната вода”, но и да не робуваме на стари клишета, с които (се) насилваме и (се) обезсилваме; всъщност да спрем да се насилваме в името на каквото и да било;
…да опознаваме все повече дара на това да бъдем сами (със) себе си, да се наслаждаваме на своята компания - без скука и досада; да преосмислим ненужни ограничения, с които се лишаваме от удоволствие, от душевен и физически комфорт;
…да се освободим от излишното, да пренаредим приоритетите си, да обновим представата си за начина, по който да се свързваме с другите, близки и далечни, със света.
Предизвикани сме да се осиновим, да се погрижим за себе си така, както никой не се е грижил за нас досега. Защото никой не е можел да ни даде онова, което ние с времето все повече дължим на себе си, по любов.
Автор: Илиана Смилянова, Дипломиран консултант по терапия с цветята на Бах в школата на Мехтхилд Шефер в Австрия.
.jpg)
