Уринарната инконтиненция или неволно изпускане на урина е често срещан здравословен проблем засягащ повече от 50% от жените в прехода към менопаузата и след нея. Броят на жените страдащи от този симптом се увеличава от година на година, повлиян от бързото социално развитие и модерния, заседнал начин на живот.
Дългите работни часове пред компютъра, твърде честото използване на автомобила или липсата на време за каквато и да е физическа активност са някои от причините за появата на този смущаващ симптом.
Според медицински проучвания по темата, уринарната инконтиненция засяга жените два пъти по-често от мъжете. Това състояние се среща при около 20-30% от младите жени, 30-40% при дамите на средна възраст и до 50% и нагоре при жените в напреднала възраст.
При жените в периода около и след менопауза, честотата на уринарната инконтиненция сеудвоява. Проблемът е следствие от комбинацията на различни фактори. Жените са податливи на чести инфекции на пикочните пътища, отключващи неволното изпускане на урина.
От друга страна променящите се хормонални нива влияят негативно на състоянието на лигавицата на уринарния тракт, отслабва тонуса на тазовата мускулатура, уретрата се скъсява,появяват се сексуални дисфункции. Всички тези фактори са предпоставка за появата на уринарна инконтиненция.
Уринарната инконтиненция е основният симптом на урогениталния синдром на менопаузата. Често се свързва и със сексуални дисфункции характеризиращи се с понижено либидо, вагинална сухота, дискомфорт по време на сексуална активност като парене и болка.
Променящите се хормонални нива влияят негативно на състоянието на лигавицата на уринарния тракт.
Ранното откриване на заболяването и подходящо избраната медицинска терапия, играят основна роля в подобряване качеството на живот на жените, както и предотвратяване на обостряне на симптомите.
Уринарната инконтиненция може да бъде различен тип:
Стрес-уринарна инконтиненция – според някои медицински изследвания, това е най-честият вид и представлява 50 до 88% от всички типове уринарна инконтиненция. Характеризира се с неволно изпускане на урина, което се причинява от повишаване на коремното налягане.
Ситуациите, които предразполагат към това са предимно кихане, кашляне, смях, навеждане, вдигане на тежести. Този тип инконтиненция най-често се появява вследствие от отслабване на мускулатурата на тазовото дъно – обикновено след бременност, раждане, травми, хормонални нарушения.
Преливна инконтиненция – симптомите са налице, когато пикочният мехур натрупа обем на урината, по-голям от максималния му капацитет. Появява се неволно изтичане на малки количества урина вследствие от налягането.
Тази ситуация може да възникне в резултат на хипертрофия на простатата или в случай на неврологични смущения. Среща се по-често сред мъжкия пол.
Поривна инконтиненция (urge инконтиненция) – неволно изпускане на урина свързано с остри позиви за уриниране дори при непълен пикочен мехур ( т.нар. свръхактивен пикочен мехур)
Смесена уринарна инконтиненция – комбинация от стрес инконтиненция и свръхактивен пикочен мехур. Често наблюдавана сред жените.
Функционална инконтиненция – при нея отсъстват медицински проблеми с отделителната система. Отнася се предимно към възрастните хора с нарушена подвижност, влошено зрение, деменция и други подобни състояния, ограничаващи бързото придвижване до тоалетна.
Лечението на уринарната инконтиненция е с различни методи, комбиниращи лекарства и упражнения за стягане на мускулите на тазовото дъно, хирургични операции.
Препоръчително e да се използва консервативно лечение на проблема и ако не води до положителни резултати да се прибягва до хирургична намеса.
Обикновено, консервативното лечение включва:
медикаментозна терапия (лечение с естрогени,антихолинергици), физиотерапия (процедури за стягане на тазовото дъно, упражнения на Кегел) и поведенческа терапия, която е насочена към промяна в начина на живот:
1.Контролиране на телесното тегло
2.Ограничаване консумацията на напитки съдържащи кофеин, алкохол както и газирани напитки
3.Контрол на времето и количеството на приеманите течности
4.Тренировки на пикочния мехур (уриниране в определен час, отлагане на уринирането до краен предел, контрол на струята)
5.Терапия чрез песари
6.Методи за рехабилитация на тазовото дъно
Ако не бъде овладяна, уринарната инконтиненция увеличава риска от чести инфекции на пикочните пътища, чувство на отпадналост, загуба на самочувствие, както и да попречи на интимните взаимоотношения. С навременна консултация и терапия назначена от специалист може да се постигне контрол над състоянието, както и напълно да бъде отстранено.
Статията има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар!
.jpg)
