Интервю с д-р Петър Калайджиев, кардиолог и специалист по медицина на съня, за промените в съня, сърдечносъдовото здраве и връзката между двете в прехода към менопауза и менопауза.
Д-р Калайджиев, много жени забелязват, че след 40–45 години сънят им се променя – трудно заспиват, будят се през нощта или се събуждат твърде рано. Има ли връзка между хормоналните промени, характерни за тази възраст, и качеството на съня?
Да, и връзката е много по-силна, отколкото често си представяме.
Периодът около менопаузата е време на сериозна биологична промяна. Намаляването и колебанията на естрогена и прогестерона не засягат само репродуктивната система. Те имат отношение към терморегулацията, нервната система, настроението и съня.
Затова много жени започват да се събуждат от горещи вълни, изпотяване, сърцебиене или просто усещане, че сънят им вече не е същият.
Но има една много важна уговорка:
Не трябва автоматично да приемаме, че всеки проблем със съня след 45 години е „от хормоните“.
Точно в този период могат да се проявят или влошат и други нарушения на съня, особено обструктивната сънна апнея. Данните показват, че рискът от ОСА при жените се увеличава значително около и след менопаузата.
Затова вместо просто да кажем „това е менопаузата“, трябва да попитаме:
„Какво точно се е променило във вашия сън?“
Това е много по-важният въпрос.
Кога обичайното „не спя добре“ трябва да се превърне в сигнал, че е време да потърсим специалист? Как да различим временните проблеми със съня от безсънието като медицински проблем?
Всеки човек има лоши нощи. Проблемът започва, когато лошият сън стане системен и започне да променя живота през деня.
Ако една жена трудно заспива, буди се многократно или се събужда твърде рано и това се случва редовно в продължение на месеци, особено ако през деня има умора, раздразнителност, проблеми с концентрацията или усещане, че не функционира нормално, вече трябва да мислим за хронично безсъние.
Но има нещо още по-важно:
Безсънието не означава просто „спя малко“.
Може да прекарате осем часа в леглото и въпреки това да имате сериозен проблем със съня.
И тук трябва да мислим не само за безсъние, а и за сънна апнея, синдром на неспокойните крака, циркадни нарушения, тревожност, депресия, медикаменти и други заболявания.
При хронично безсъние основният доказан терапевтичен подход е когнитивно-поведенческата терапия за безсъние – CBT-I, а не автоматичното започване на сънотворни лекарства.
Искам жените да знаят нещо много важно:
„Не спя добре“ е симптом. Нашата задача е да разберем защо.
Продукти
Сънната апнея често се свързва с мъжете, които хъркат силно и спират да дишат насън. Как изглежда сънната апнея при жените и какви опасности за здравето крие това състояние?
Това е един от най-важните въпроси.
Сънната апнея при жените често няма класическото „мъжко“ лице.
При мъжете по-често чуваме: „Хърка силно, спира да диша, задъхва се.“
При жената може да чуем:
„Не спя добре.“
„Събуждам се постоянно.“
„Сутрин съм изтощена.“
„Не мога да се концентрирам.“
„Станах по-раздразнителна.“
„Нямам енергия.“
И това лесно може да бъде приписано на менопаузата.
Но зад тези симптоми може да стои сънна апнея. Женският фенотип на ОСА е една от причините заболяването да бъде недооценявано и недодиагностицирано.
А проблемът не е само в това, че човек не се наспива.
При апнеята през нощта се повтарят епизоди на нарушено дишане, кислородни колебания и микросъбуждания, които активират симпатиковата нервна система.
Това вече е кардиологичен проблем, а не просто проблем с комфорта.
ОСА е свързана с повишен риск от хипертония и сърдечносъдови заболявания.
Има ли определени признаци, по които една жена сама може да заподозре сънна апнея – например сутрешно главоболие, сухота в устата, събуждане през нощта, сърцебиене или силна дневна умора?
Да, но няма един симптом, който сам по себе си поставя диагнозата.
Бих обърнал внимание на комбинация от признаци:
силно или редовно хъркане;
паузи в дишането, забелязани от партньора;
събуждане със задушаване или недостиг на въздух;
чести нощни събуждания;
сутрешно главоболие;
сухота в устата;
необяснима нощна нужда от уриниране;
сутрешна умора;
проблеми с концентрацията;
раздразнителност и промени в настроението;
дневна сънливост или просто постоянно усещане за изтощение.
Има и един много прост въпрос:
„Какво казва човекът, който спи до вас?“
Понякога партньорът първи забелязва апнеите.
Но бих добавил още нещо от гледна точка на кардиолога:
Ако към тези симптоми се добавят новопоявило се високо кръвно, трудно контролирано кръвно, сърцебиене или предсърдно мъждене, съмнението за нарушение на дишането по време на сън трябва да бъде още по-сериозно.
Каква е връзката между лошия сън и сърдечносъдовото здраве?
Аз често казвам:
„Сънят е един от най-подценяваните инструменти на сърдечносъдовата профилактика.“
Разбира се, сънят не е орган в анатомичния смисъл. Но е фундаментален физиологичен процес.
Докато спим, кръвното налягане, сърдечната честота и активността на автономната нервна система обикновено се променят. Организмът преминава в по-възстановителен режим.
При хронично нарушен сън тази физиологична почивка може да бъде нарушена.
При сънната апнея например имаме повтарящи се нарушения на дишането, кислородни спадове и активиране на симпатиковата нервна система.
Това означава, че докато човек мисли, че „почива“, организмът му може многократно да включва собствената си система за спешна реакция.
И ако това се случва всяка нощ, години наред, вече говорим за потенциален фактор за хипертония и сърдечносъдов риск.
Затова в кардиологията трябва да задаваме не само въпроса:
„Какво е кръвното ви?“
А и:
„Как спите?“
продължение на интервюто четете тук
.jpg)
