Проучване на STADA показва, че хората в България активно търсят информация и използват изкуствен интелект за здрвни въпроси. Същевременно повече от една трета от анкетираните пропускат профилактичните преглед.
Появява се симптом и първата ни реакция често е да потърсим обяснение.
Четем статии, сравняваме чужд опит, задаваме въпрос на изкуствения интелект. Получаваме множество възможни отговори, но оставаме с най-важния въпрос: какво от прочетеното се отнася лично за нас?
Това напрежение между желанието да разбираме здравето си и нуждата от надежден ориентир се вижда в STADA Health Report 2026.
Проучването е проведено онлайн през февруари и март 2026 г. в 20 държави. В България са участвали 500 души.
Много здравна информация, малко яснота
Над половината от запитаните в България, 58%, казват, че количеството здравна информация ги затруднява. Само 17% са уверени, че могат да открият и разберат надеждни източници.
В общите резултати за 20-те държави жените съобщават за подобно затруднение по-често от мъжете: 51% срещу 41%.
Питаме изкуствения интелект за симптомите си, но кога търсим лекар?
Сред анкетираните у нас 64% вече са използвали изкуствен интелект във връзка със здравето си.
Най-често го правят, за да разберат по-добре диагноза, която вече са получили (28%), или за информация, свързана с профилактика и ежедневни навици (27%). За поставяне на диагноза го използват 4%.
Хората разпознават и риска от грешка: 54% се тревожат от неточна диагноза, дадена от такава система, а 60% искат лекарят да определя лечението.
Изкуственият интелект може да обясни непознат термин или да помогне да подредим въпросите си преди преглед. Ако симптомите се променят, продължават или ни тревожат, отговорът в чата не е основание сами да поставяме диагноза или да променяме лечение.
Познатото лекарство не винаги е правилният избор
Готовност да се справят сами поне с едно неразположение заявяват 93% от участниците в България. Най-често става дума за лека болка, настинка или стомашен дискомфорт.
В същото време 46% се притесняват, че така могат да пренебрегнат признак за по-сериозен проблем, а 41% се тревожат от съчетаването на лекарства, които не бива да се приемат заедно.
За профилактиката мислим повече, отколкото действаме
Ако имаха още 100 евро месечно за здравето си, 32% от анкетираните у нас биха ги насочили към профилактични прегледи и изследвания. На практика 37% не посещават нито един от прегледите, които са им достъпни, а само 16% посещават всички. Едва една пета смятат, че профилактиката в България получава достатъчна подкрепа.
Профилактиката не означава да изследваме всичко „за всеки случай“. По-полезната стъпка е разговор с личния лекар кои прегледи и изследвания са подходящи според възрастта, личната и фамилната история и установените рискови фактори.
За жените това включва и въпросите, които често остават за по-късно: кога е време за гинекологичен преглед, как да се проследи костното и сърдечносъдовото здраве и кои промени около менопаузата изискват обсъждане със специалист.
Дългият живот има значение, когато можем да живеем добре
Три четвърти от анкетираните в България определят дълголетието като важно. С възрастта обаче свързват и конкретни тревоги: 73% се страхуват от заболяване, 55% от това да зависят от близките си, а 51% от самота.
Отговорите напомнят, че разговорът за здравето не се изчерпва с броя години. Важни са възможността да останем активни, да запазим самостоятелността си и да имаме хора до себе си.
В целия доклад има още един показател, който заслужава внимание: сред участниците от 20-те държави жените са по-рядко удовлетворени от общественото здравеопазване в сравнение с мъжете, 53% срещу 59%.
Проучването не обяснява само по себе си причините за тази разлика, но дава основание да питаме дали потребностите на жените получават достатъчно внимание.
Новите технологии ни дават възможност за бърз и лесен достъп до огромно количество информация за здравето ни и ни помагат да бъдем по-информирани. Но информираността трябва да върви ръка за ръка с личната отговорност към собственото ни здраве.
Важно е да не разчитаме единствено на информацията онлайн, а да се консултираме с лекар при появата на симптоми и да превърнем редовните профилактични прегледи в неизменна част от грижата за себе си.
Източник: STADA Health Report 2026; данни за България, публикувани от STADA България. Проучването отразява нагласи и самоотчети, а не медицински диагнози.











.jpg)






