Търсим отговори за здравето си онлайн, но кога стигаме до преглед?

Търсим отговори за здравето си онлайн, но кога стигаме до преглед?

Проучване на STADA показва, че хората в България активно търсят информация и използват изкуствен интелект за здрвни въпроси. Същевременно повече от една трета от анкетираните пропускат профилактичните преглед.

Появява се симптом и първата ни реакция често е да потърсим обяснение.

Четем статии, сравняваме чужд опит, задаваме въпрос на изкуствения интелект. Получаваме множество възможни отговори, но оставаме с най-важния въпрос: какво от прочетеното се отнася лично за нас?

Това напрежение между желанието да разбираме здравето си и нуждата от надежден ориентир се вижда в STADA Health Report 2026.

Проучването е проведено онлайн през февруари и март 2026 г. в 20 държави. В България са участвали 500 души.

Много здравна информация, малко яснота

Над половината от запитаните в България, 58%, казват, че количеството здравна информация ги затруднява. Само 17% са уверени, че могат да открият и разберат надеждни източници.

В общите резултати за 20-те държави жените съобщават за подобно затруднение по-често от мъжете: 51% срещу 41%.

Питаме изкуствения интелект за симптомите си, но кога търсим лекар?

Сред анкетираните у нас 64% вече са използвали изкуствен интелект във връзка със здравето си.

Най-често го правят, за да разберат по-добре диагноза, която вече са получили (28%), или за информация, свързана с профилактика и ежедневни навици (27%). За поставяне на диагноза го използват 4%.

Хората разпознават и риска от грешка: 54% се тревожат от неточна диагноза, дадена от такава система, а 60% искат лекарят да определя лечението.

Изкуственият интелект може да обясни непознат термин или да помогне да подредим въпросите си преди преглед. Ако симптомите се променят, продължават или ни тревожат, отговорът в чата не е основание сами да поставяме диагноза или да променяме лечение.

Познатото лекарство не винаги е правилният избор

Готовност да се справят сами поне с едно неразположение заявяват 93% от участниците в България. Най-често става дума за лека болка, настинка или стомашен дискомфорт.

В същото време 46% се притесняват, че така могат да пренебрегнат признак за по-сериозен проблем, а 41% се тревожат от съчетаването на лекарства, които не бива да се приемат заедно.

За профилактиката мислим повече, отколкото действаме

Ако имаха още 100 евро месечно за здравето си, 32% от анкетираните у нас биха ги насочили към профилактични прегледи и изследвания. На практика 37% не посещават нито един от прегледите, които са им достъпни, а само 16% посещават всички. Едва една пета смятат, че профилактиката в България получава достатъчна подкрепа.

Профилактиката не означава да изследваме всичко „за всеки случай“. По-полезната стъпка е разговор с личния лекар кои прегледи и изследвания са подходящи според възрастта, личната и фамилната история и установените рискови фактори.

За жените това включва и въпросите, които често остават за по-късно: кога е време за гинекологичен преглед, как да се проследи костното и сърдечносъдовото здраве и кои промени около менопаузата изискват обсъждане със специалист.

Дългият живот има значение, когато можем да живеем добре

Три четвърти от анкетираните в България определят дълголетието като важно. С възрастта обаче свързват и конкретни тревоги: 73% се страхуват от заболяване, 55% от това да зависят от близките си, а 51% от самота.

Отговорите напомнят, че разговорът за здравето не се изчерпва с броя години. Важни са възможността да останем активни, да запазим самостоятелността си и да имаме хора до себе си.

В целия доклад има още един показател, който заслужава внимание: сред участниците от 20-те държави жените са по-рядко удовлетворени от общественото здравеопазване в сравнение с мъжете, 53% срещу 59%.

Проучването не обяснява само по себе си причините за тази разлика, но дава основание да питаме дали потребностите на жените получават достатъчно внимание.

Новите технологии ни дават възможност за бърз и лесен достъп до огромно количество информация за здравето ни и ни помагат да бъдем по-информирани. Но информираността трябва да върви ръка за ръка с личната отговорност към собственото ни здраве.

Важно е да не разчитаме единствено на информацията онлайн, а да се консултираме с лекар при появата на симптоми и да превърнем редовните профилактични прегледи в неизменна част от грижата за себе си.

Източник: STADA Health Report 2026; данни за България, публикувани от STADA България. Проучването отразява нагласи и самоотчети, а не медицински диагнози.

Прочети още

Нашите експерти

Д-р Ивелина Герова

Диетолог. Експерт Женско здраве

Д-р Димитрина Николова

Гинеколог

Яна Данаилова

Физиолог, нутриционист, холистичен терапевт

Д-р Даниела Карабелова

Специалист обща медицина, хомеопатия

Д-р Габи Петрова

Сексолог - психолог

Весела Стефанова

Психолог, психотерапевт

Д-р Иванка Александрова

Ендокринолог

Д-р Мариела Василева

Хирург - мамолог

Д-р Петър Калайджиев

Кардиолог, специалист по медицина на съня

Д-р Паула Лозанова 

Дерматолог и лицево-челюстен хирург

Д-р Родина Несторова

Ревматолог

Д-р Иван Неделчев

Фитнес консултант

Доц. д-р Мария Юнакова

АГ Репродуктивен специалист

Д-р Мария Алексиева

Ендокринолог

Д-р Веселина Яначкова

Ендокринолог

Д-р Росица Денчева

Дерматолог

Лили Стефанова

Фитнес треньор

Д-р Георги Николов

Кардиолог

Гергана Радович

Специалист по съня. Холистичен терапевт

Експертите отговарят

Етапи на менопаузата

Хормони

Килограми и хранене

Хомеопатия

Сексуален живот

Красота

Всички теми