Силата на малките дози: История и основни принципи на хомеопатията

Силата на малките дози: История и основни принципи на хомеопатията

Хомеопатията е метод на лекарствено лечение с повече от 250 години история. Терминът произлиза от гръцките думи ὅμοιος (hómoios: - подобен) и πάθος (páthos: - страдание, болест). В самото име е заложен и основният принцип на тази медицинска практика - подобното лекува подобно.

Вещества, които в измерими количества могат да причинят симптоми или заболявания, в безкрайно малки дози могат да стимулират организма да се излекува. Други два основни принципа са индивидуалният подход и използване на безкрайно високи разреждания на субстанциите.

Хомеопатията е създадена като метод през 1796 година от немския лекар Самюел Ханеман. Велик ум и гениален експериментатор, той е първият лекар в история на медицината, който провежда опити върху здрави изпитатели, за да установи фармакологичното действие на различни лекарствени вещества.

В самото име е заложен и основният принцип на хомеопатията - подобното лекува подобно.

Д-р Ханеман описва симптоми и заболявания и изгражда завършена система за провеждане на клинични експерименти с лекарствени средства. Той е първият лекар прозрял факта, че болестите са динамично разстройство на здравето и затова лекуването не означава отстраняване на болести, а възстановяване на здравето чрез стимулация на естествените защитни механизми на организма.

Ханеман получава признание за успешния си метод на лечение, който доказва ефекта си дори в тежко протичащата епидемия от холера. Трудовете му са оценени високо от немската медицинска общност, а славата му на лечител преминава границите на родината и води пациенти от цяла Европа.

През 1824 година, на 70 годишна възраст, останал вече вдовец, Ханеман е посетен от млада французойка. Пациентката не само остава доволна от лечението, но и се влюбва в харизматичния лекар. Отвежда го в Париж, където той обучава лекари и фармацевти, публикува и най-значимите си трудове. Така Франция става страната с най-опитната хомеопатична школа.

Вещества, които в измерими количества могат да причинят симптоми или заболявания, в безкрайно малки дози могат да стимулират организма да се излекува.

През 1932 година братята Жан и Анри Боарон основават лаборатории Боарон, световен лидер и до днес в областта на производството на хомеопатични медикаменти. Хомеопатичните медикаменти са лекарствени продукти, подлежащи на строга регулация и се предлагат единствено в аптечната мрежа.

Разработката и производството на хомеопатичните медикаменти се осъществяват във фармацевтични лаборатории при спазване на всички стандарти в съвременната фармация. Източници за производство са природни продукти от растителен, животински и минерален произход.

За да се произведе хомеопатичния медикамент, изходната субстанция се подлага на серия от разреждания и разтръсквания във високотехнологична среда. Този процес се нарича „динамизация“, защото след него се засилва физиологичния ефект на изходната субстанция. Някои школи наричат този процес „потенциране“.

Хомеопатичните лекарства се предлагат във всички възможни галенови форми – таблетки, сиропи, капки, мазила, гранули и глобули. Най-многобройни са т.нар. монопрепарати. Това са флакони с гранули на захарна основа, които са импрегнирани с динамизираната активна субстанция на съответното изходно вещество.  В България се предлагат повече от 400 вида такива медикаменти.

На флакона се изписва името на изходната субстанция и степента на нейната динамизация. Най-популярният медикамент в историята на хомеопатията е Arnica montana (Планинска арника). Предлага се в няколко варианта на разреждане, което се отбелязва с цифра – напр. 9 СН (СН обозначава метода на разреждане – в случая девето стотично разреждане по Ханеман).

Медикаментът се използва за лечение след претърпяна травма, за ускоряване резорбцията на мекотъканни кръвоизливи, укрепва съдовете при склонност към кървене и други показания.  Както споменахме, в основите на хомеопатичното лечение са принципът на подобието, безкрайно малката доза и индивидуалният подход.

Според д-р Ханеман, лекуването не означава отстраняване на болести, а възстановяване на здравето чрез стимулация на естествените защитни механизми на организма.

Какво означават те?

Принцип на подобието означава, чеза конкретен пациент с определен набор от симптоми се изписва хомеопатично лекарство, което при експериментиране върху здрави изпитатели причинява набор от симптоми, подобни на оплакванията на болния. 

Можем да илюстрираме този принцип с едно от често предписваните лекарства – Belladonna. Това е латинското име на Лудото биле, силно токсично растение. Прието по грешка от здрав индивид, съдържащият се в нея атропин предизвиква зачервяване, повишена температура, сърцебиене и тревожност.  

Като хомеопатично лекарство Belladonna се предписва именно при зачервяване на лицето, повишена температура, сърцебиене и тревожност, независимо каква е причината за тези физиологични отклонения – простуда, вирусна инфекция, топли вълни през менопаузата, остро възпаление.

Важно е клиничната картина на пациента да прилича на състоянието, описано при интоксикация с атропин (основна съставка на растението). Каталогът от конкретни симптоми, които причинява при здрави изпитатели една или друга изходна субстанция, от която се произвеждат хомеопатични лекарства, се нарича Материя медика.

Лекарите сравняват оплакванията на пациента със симптомите, описани в този учебник, за да подберат най-подходящите за конкретния пациент хомеопатични лекарства. Принципът на безкрайно малките дози е повод за много дискусии и спекулации в научните среди.

Хомеопатичните лекарства нямат токсични ефекти и се изписват както на бременни, така на новородени бебета и на пациенти с множество тежки увреждания без риск от странични ефекти. Тези медикаменти могат да се съчетават с всяко друго лекарствено лечение или терапевтичен метод.

В основите на хомеопатичното лечение са принципът на подобието, безкрайно малката доза и индивидуалният подход.

В същото време, заради привидната липса на лекарствена субстанция след серийните разреждания и разтръсквания (сукусии) при производството на хомеопатичните лекарства, хора, незапознати с научните факти твърдят, че всъщност в хомеопатичните лекарства „няма нищо“. Съвременната физикохимия опровергава подобно твърдение.

Големи имена в науката, като професор Люк Монтание, професор Луи Рей, академик Александър Коновалов и други доказват с множество експерименти, че т.нар. „високи разреждания“ не водят до изчезване на лечебния ефект, както и че високите степени на „динамизация“ имат конкретен и измерим потенциал да променят различни физиологични процеси в желана от лекарите посока.  

Към момента в научната литература (медицинска и фундаментална) могат да се прочетат над 7 000 научни публикации, които доказват, оценяват и анализират действието на хомеопатичните лекарства.

Индивидуален подход означава, че лекарят се интересува не само от диагнозата (името на симптома или болестта), но и от специфичните прояви на неразположението при конкретния пациент, а именно – по какво симптомите на конкретния пациент се отличават от тези на други страдащи със същата диагноза.

Например, две жени в перименопауза могат да имат една и съща диагноза – „топли вълни“, но при всяка оплакванията да се различават. Едната може да се оплаква от топли вълни, зачервяване на лицето и лабилна хипертония, докато другата – от обилно изпотяване, последвано от чувство за студ.

Съответно, лекарите хомеопати ще предпишат на първата жена лекарството Belladonna 9CH, а на другата – Amylium nitrosum 9CH. Симптомите, описани в Материя медика на двете лекарства си приличат по наличието на „топли вълни“, но при едното е описано зачервяване на лицето и хипертонични кризи, а при другото – обилно изпотяване и последващо чувство за студ.

Хомеопатичните медикаменти могат да се съчетават с всяко друго лекарствено лечение или терапевтичен метод.

Така е и при други състояния и заболявания – всеки пациент има своите прояви и симптоми, които го отличават от друг със същата диагноза. Хомеопатията има много по-богата терапевтична палитра, способна да подобрява и лекува симптомите на болния.

Тя е и един от щадящите методи, който самостоятелно или в комбинация с друго лечение, може чувствително да подобрява качеството на живот. Има множество такива проучвания, най-мащабното от които е проведено във Франция сред пациентки с рак на гърдата преминали през операция, химиотерапия и лъчетерапия.

При тях, разбира се, хомеопатията е прилагана като средство за намаляване и по-добра поносимост на страничните ефекти от основната терапия. Проучването показва по-малка употреба на стандартните лекарства за гадене, отпадналост, тревожност и други проблеми в групата, която е приемала хомеопатия.

За най-добър ефект от хомеопатичната терапия е добре да се потърси консултация с лекар специалист в тази област.

Повече за използването на хомеопатия в онкологията вижте в линка:  https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33662993/

* С код MENO10 може да закупите монопрепарати Боарон, Седатиф ПС и Остеоцинезин с 10% отстъпка в онлайн аптека Гален.


Статията има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар!

Прочети още

Нашите експерти

Д-р Ивелина Герова

Диетолог. Експерт Женско здраве

Д-р Мария Алексиева

Ендокринолог

Д-р Елица Валериева

АГ Оперативен гинеколог

Гергана Радович

Специалист по съня. Холистичен терапевт

Д-р Паула Лозанова 

Дерматолог и лицево-челюстен хирург

Д-р Даниела Карабелова

Специалист обща медицина, хомеопатия

Весела Стефанова

Естествен психотерапевт

Лили Стефанова

Фитнес треньор

Д-р Иван Неделчев

Фитнес консултант

Д-р Мариела Василева

Хирург - мамолог

Д-р Веселина Яначкова

Ендокринолог

Д-р Габи Петрова

Сексолог - психолог

Доц. д-р Мария Юнакова

АГ Репродуктивен специалист

Д-р Георги Николов

Кардиолог

Експертите отговарят

Етапи на менопаузата

Хормони

Килограми и хранене

Хомеопатия

Сексуален живот

Красота

Всички теми