Менопаузата е естествен етап от живота на всяка жената, но около нея продължават да съществуват много въпроси, митове и притеснения особено когато става дума за хормоналната терапия.
Дискусиите продължават и до днес. Прилаганите препарати вече не са същите, както преди години, а проучванията са все по-конкретни.
Какво представлява модерната менопаузална хормонална терапия (МХТ), за кого е подходяща, кога може да бъде най-полезна и какви са актуалните препоръки на специалистите?
По тези въпроси разговаряме с ендокринолога д-р Иванка Александрова, която ще ни помогне да разграничим фактите от митовете и да бъдем по-уверени и информирани в изборите си за своето здраве и качество на живот.
Д-р Александрова, да започнем първо с това какво предизвиква спадът на прогестерона и естрогена в прехода към менопауза и менопауза и защо това засяга не само репродуктивните функции на жената, но и цялостното ѝ здраве?
При раждане всяка една от нас се ражда с определен /генетично/ брой яйцеклетки в яйчниците- 1-2 милиона при раждане, до пубертета остават 300-400 хиляди, като реално не повече от 400-500 достигат до месечна овулация и шанс за оплождане.
И така, месец след месец настъпва един естествен процес на изчерпване. Като се изчерпят клетките на хормонопродуциращата тъкан, съответно и нивата на произвежданите хормони се втурват надолу, като преди това в периода на перименопауза има значителни флуктуации на естрогеновите нива.
Периодът на перименопауза реално е най-богат на клинични симптоми, поради нестабилни нива на естрадиола, между ниски и много по-високи от обичайните, оприличавани фигуративно на влакче на ужасите.
Предвид факта, че в организма на жената почти не съществува тъкан без рецептори за естроген, е ясно, че буквално всяка точка от тялото преживава тези драмтични промени.
Изследвала съм десетки хиляди жени в този период и не съм видяла две еднакви пациентки по отношение на естрадиола и прогестерона. А в перименопауза, ако проследим една пациентка в два поредни месеца, разликите могат доста да ни изненадат.
В процеса на хормоносинтеза участват и други тъкани извън половите жлези. Процентът мастна тъкан има огромна роля поради способноста на тази тъкан да превръща едни хормони в други.
Чревната флора се призна като много важен играч в метаболизма на естрадиола. Съпътстващите други хормонални дисфункции, като щитовидната например, се намесват доста драматично в периода на лабилност на половите хормони.
Така че е важно да добавя - колкото спадащите нива на половите хормони влияят върху цялостното състояние, толкова и общото здравословно състояние на прага на този период на трансформация /не одобрявам термина пауза/ определя гладкостта на протичане.
По тази причина има и жени, които преживяват с лекота периода. Подготвени са. Подготовката е работа и на лекаря, и на самата жена. В 21 век крясъците, че това е естествен процес и не е нужна интервенция, ми се струва лицемерен /при наличие на такъв избор от медикаменти срещу еректилна дисфункция/.
В последните години все по-често се говори за т.нар. модерна менопаузална хормонална терапия (МХТ). Какви са новостите в медицината в тази насока?
Репродуктивната функция на яйчника неизбежно приключва /засега/ след около 50г. възраст, но при липса на противопоказания в съответната пациентка, спокойно може да продължим да внасяме хормони отвън /както правим с инсулин и щитовидни хормони при изчерпване/.
Златният стандарт за момента са биоеквивалентни хормони, с предпочитан трансдермален път на приложение на естрадиол /лепенки, гел, спрей/.
Биоеквивалентни трябва да се разграничи от фитоестрогени. Не става въпрос за фитоестрогени /те са слаби естрогени, с известен субективен ефект, но липса на данни за протекция на кости, съдечносъдова система и т.н./.
Биоеквивалентни значи същата химическа формула като естрадиола и прогестерона от яйчника. В противовес на естроген от урина на бременни кобили и синтетични прогестини с модифицирана молекула, използвани в проучванията от края на 20ти век, довели до много недоразумения в преценка полза/риск.
В никакъв случай не можем да прехвърляме резултатите за конски уринен естроген върху тези от биоеквивалентния естрадиол.
Държа да отбележа, че не става въпрос за някаква нова скъпа терапия. Всичкият наличен естрадиол вече е генеричен и съответно цените са достъпни. Недостъпността идва по-скоро от незаинтересованост на бизнеса точно поради тези ниски печалби.
Какво отличава модерната хормонална терапия от хормонозаместителната терапия, която се използваше преди десетилетия?
Вече споменах, път на приложение: трансдермален прием за естроген - с пренебрежим риск от образуване на съсиреци спрямо прием на таблетка и формули идентични с произвежданите от младия организъм естествени хормони.
Какви са основните ползи от съвременната хормонална терапия за жените в перименопауза и менопауза – само облекчава симптомите или има и дългосрочни ползи за здравето?
Ползите ги знаем отдавна, но в последни години медицината немалко навреди в името на принципа „Преди всичко да не вредим”.
Презастраховане от правна уязвимост стана водещ принцип. Нещо, за да влезе твърдо в препоръките се иска да се е доказало в идеалните двойно-слепи плацебо-контролирани проучвания. А тях няма кой да ги финансира...
Но ние добре помним, че в обсервационните проучвания смъртността от сърдечно съдови инциденти намалява наполовина при жените на хормонална терапия. Добре проучено е, че около 30% от колагена /така важен и за кости, стави и за кожа/ се губи в първите 3г. след менопауза.
Знаем, че близо половината менопаузални жени влизат в графата наднормено тегло и затлъстяване, без да са увеличили храненето. Знаем колко зачестяват в този период депресивните, тревожните състояния, разстройствата на съня...Но докато няма head-to-head проучване, ще сме длъжни да сме на позиция „ менопаузалната хормонална терапия не е първична или вторична превенция на сърдечносъдови заболявания“.
От друга страна има проучване, че жените с горещи вълни имат по-висок риск от съдечносъдови заболявания. Та от там, показанието за МХТ (менопаузална хормонална терапия) е наличието на такива вълни.
Всички жени ли имат нужда от хормонална терапия и кога е разумно да се обсъди започването ѝ?
Изследвала съм естрадиол на голям брой менопаузални жени и съм се убедила в твърдението, че природата е много мъдра.
Много жени имат доста добра естрогенизация от периферна конверсия на надбъбречнокорови андрогени например и нямат симптоми на естрогенов дефицит.
Въпреки, че Европейското дружество по менопауза не препоръчва тестване на полови хормони след 45 г, в България все още може да си го позволим. Има и лаборатории, и специалисти. Ако ще започваме, вече има проучвания, които доказват - колкото по-рано, по-добре.
продължението на интервюто четете тук
.jpg)
