Терминът, който познаваме днес - "menopause" - се появява за пръв път през 1821г. във второто издание на книгата „Менопаузата – критическата възраст на жените“ написана от френския лекар Дьо Гардан.
Той пояснява, че е взаимствал термина от две гръцки думи "μήνας" (месец) и "παύσεις" (спиране, пауза). Вероятно сливайки думите фонетично - „menaspausie“ - днес разполагаме с термин, който е общоизвестен.
Преди популяризирането му обаче, менопаузата е имала различни наименования и се е възприемала по различен начин през вековете. В Англия например, през 18-ти и 19-ти век, преходът към менопауза бил познат като "прескачане", заради нередовния цикъл на жените.
По време на този период, жените имали симптоми като - "главоболие, болки в гърба, разпръснати болки и общо неразположение". Горещите вълни, които те изпитвали, били описвани с термини като "обливане в топлина", "горещо изчервяване" или "разцъфваща горещина".
Древният свят за менопаузата
Медицински текстове от древна Гърция предоставят първите писмени сведения за менопаузата и промените в женското тяло с напредването на възрастта. Те описвали жените като „твърде влажни, тъй като плътта им била по-мека и пореста, затова абсорбирали излишни течности от храната си".
За да компенсират, жените "отделяли течност веднъж месечно от утробата си“. Според Хипократ, на около 40-годишна възраст жените започвали да изпитват „сушене“ на телесните течности, което се е свързвало с прекратяването на менструацията и плодовитостта.
Римският хирург и философ Гален разширява идеите на Хипократ. Той разглеждал менструацията като естествен процес, чрез който тялото се освобождава от излишната кръв, регулира телесните течности и здравето на жените.
Гален е смятал, че тялото на жената изисква допълнителни грижи, когато менструацията спре, за да се избегне натрупването на „лоши течности“ в организма. Лечението на симптомите на менопаузата по това време включвало билкови отвари и кръвопускане с цел да се балансират телесните течности.
В някои гръцки общества, за менопаузата се смятало, че подновява девствеността. Спирането на месечното кървене осигурявало на жените необходимата „чистота“, за да бъдат издигани в жрици.
Средновековието и Ренесансът - менопаузата като мистерия
През Средновековието медицинските знания били силно повлияни от класическите гръцки и римски текстове, особено тези на Гален. Медицинските писания от този период продължавали да подчертават идеята за менопаузата като смущение на хуморите ( теорията на Хипократ за четирите хумори (четирите телесни течности) – кръв, слуз, жълта жлъчна течност, черна жлъчна течност).
Средновековните тълкувания често имали и по-моралистичен тон относно менопаузата. Според някои текстове например, прекратяването на менструацията било резултат от грях или неправилно поведение, отразявайки по този начин влиянието на църквата върху медицинската практика.
„Тротула“, сборник от медицински текстове от 12-ти век, приписван на лекарката Трота от Салерно, предоставя поглед върху средновековните възгледи за женското здраве в това число и менопаузата.
Макар че „Тротула“ се фокусира основно върху въпроси, свързани с плодовитостта и репродукцията, сборникът описва и предизвикателствата, пред които са изправени по-възрастните жени, отбелязвайки физическите и емоционалните промени, които могат да изпитват.
Менопаузата се разглеждала като период, в който тялото на жената става по-студено и сухо – идеи, които произлизали директно от теорията на хуморите. Лечението включвало топли вани, билкови отвари, молитви, заклинания и промени в диетата за балансиране на телесните течности.
През Ренесанса и Просвещението започнал по-голям интерес към женското тяло и неговите функции. С изучаването на анатомията и физиологията на човешкото тяло се наблюдавало постепенно отклонение от теорията на хуморите.
Лекари като Андреас Везалий (1514–1564) извършвали детайлни дисекции на женски тела и документирали анатомията им, макар че специфичното разглеждане на менопаузата все още не било част от основните медицински трудове.
Менопаузата - все по-изследвана
През 18-и и 19-и век нараснали медицинските изследвания и клиничните наблюдения върху женското здраве. Медицината обръщала повече внимание на менопаузата като физиологично състояние.
Лекарите вече не гледали на нея само като на „състояние на старост“, а като на преход, който влияе върху физическото и психично здраве на жените. Един от основните методи за лечение на симптомите на менопаузата по това време се е наричал „хидротерапия“ - бани с различни температури на водата за облекчаване на горещите вълни и напрежението.
В края на 19-ти век се зародили и първите идеи за хормоналната природа на менопаузата, въпреки че самите хормони като естроген и прогестерон не са открити до началото на 20-ти век. Тези идеи обещавали значителни промени, които постепенно настъпвали в разбирането и лечението на менопаузата през следващите десетилетия.
20-ти век - ерата на хормоналната терапия
През 20-ти век откритието на хормоните революционизирало разбирането на менопаузата. С развитието на ендокринологията, медицинската наука изучавала по-добре ролята на хормоните в организма и тяхното влияние върху менопаузата.
За първи път се идентифицирало значението на естрогена и прогестерона, което довело до разработването на хормонозаместителната терапия (ХЗТ). През 40-те години на XX век се въвели синтетичните естрогени, като начин за облекчаване симптомите на менопауза.
ХЗТ набирала популярност през 60-те и 70-те години, представена като решение не само за облекчаване симптомите на менопауза, но и за предпазване от остеопороза и сърдечно-съдови заболявания.
Въпреки това, през 90-те години и началото на 21-ви век се появили изследвания, които показвали, че хормоналната терапия може да има потенциални рискове, включително повишен риск от рак на гърдата и сърдечно-съдови заболявания. Това довело до преоценка на ХЗТ и насочване вниманието към по-естествени методи за управление на симптомите на менопауза.
Съвременният свят и менопаузата
Днес менопаузата се разглежда като естествен етап от живота на жените, който може да бъде управляван чрез различни методи - от хормонална терапия до алтернативни подходи като фитоестрогени, хомеопатия и билкови практики и промени в начина на живот.
Медицината напредва значително в разбирането на хормоналните промени, които настъпват в периода на менопауза, както и ефектите, които те оказват върху тялото и психиката на жените.
Историята на менопаузата от древността до днес отразява не само медицинските знания, но и обществените нагласи към жената и нейното тяло. От мистичните интерпретации на менопаузата в древността до съвременната научна перспектива, отношението към този физиологичен процес е преминал през значителни промени.
В съвременното общество приемаме менопаузата като естествен и неизбежен етап от живота на жената, а съвременната медицина предоставя множество начини за справяне с нейните предизвикателства.
Въпреки това, този деликатен период остава индивидуално преживяване за всяка жена и изисква персонализиран подход за постигане на оптимални резултати в управлението му, както и повече информираност и отворено общуване по темата.
Последвайте ни във facebook и Instagram
Източници:
1. Utian, W. H. International Menopause Society: History and Contributions to Women’s Health.
2. Hawkes, K., O’Connell, J. F., Blurton Jones, N. G. The Grandmother Hypothesis and Human Evolution. Proceedings of the National Academy of Sciences.
3. Cambridge University Press. Managing the Menopause: The History and Politics of Menopause.
4. National Library of Medicine.The evolutionary origin and significance of Menopause.
.jpg)
