Истината за месото, мазнините и мъжкото здраве
Десетилетия наред наситените мазнини бяха обявявани за основен виновник за сърдечносъдовите заболявания.
Препоръките бяха ясни: намалете мазнините, особено тези от червено месо и млечни продукти. Днес обаче дебатът е по-разгорещен от всякога – а науката изглежда далеч по-сложна от старите лозунги.
Как започва всичко?
През 50-те години физиологът Ансел Кийс лансира идеята, че високият прием на наситени мазнини повишава холестерола и риска от сърдечни заболявания.
След инфаркта на президента Айзенхауер през 1955 г. темата става национален приоритет, а мазнините – обществен враг.
Оттогава хранителни насоки за американците са: ограничаване на наситените мазнини до под 10% от дневния калориен прием и замяната им с ненаситени мазнини.
Д-р Уолтър Уилет от Харвард е сред най-влиятелните учени в областта на храненето. Неговото изследване Nurses’ Health Study, обхванало над 120 000 жени, търси връзка между хранителните навици и заболяванията.
Изводът му не е черно-бял:
Наситените мазнини не са „полезни“.
Но не са и най-големият проблем.
Контекстът има значение.
Например трансмазнините значително увеличават риска от коронарна болест на сърцето. По данни, цитирани в New England Journal of Medicine, 2% от калориите от трансмазнини повишават риска с 23%.
Още по темата
Бунтът срещу официалните прпоръки
Журналистката Нина Тейхолц поставя под въпрос основите на официалните препоръки относно приема на мазнини в книгата си The Big Fat Surprise.
Тя твърди, че доказателствата срещу наситените мазнини са слаби и че ограничаването им лишава хората от хранителни, богати на нутриенти храни като месо и млечни продукти.
Организацията ѝ – Nutrition Coalition – настоява, че правителствените насоки се базират на наблюдателни изследвания, които показват корелация, но не и причинно-следствена връзка.
Критиците обаче обвиняват организацията в лобизъм и липса на научна експертиза.
Спорът се превръща в битка между академичната общност и алтернативния лагер, който поставя под въпрос десетилетия лекарски консенсус.
През 2019 г. шест статии в Annals of Internal Medicine разтърсват научната общност.
Изследователи заключават, че разликата в риска между хора, които консумират повече червено месо, и тези, които ядат по-малко, е минимална.
Реакцията е бурна.
Част от учените настояват публикациите да бъдат оттеглени, страхувайки се от объркване на обществеността и вреда за общественото здраве.
Още по темата
Къде е проблемът?
В основата на конфликта стои хранителната епидемиология.
Ако хората, които включват в храненето си повече червено месо и преживяват по-често инфаркти – дали е „виновно“ месото? Или пък тези хора пушат повече, движат се по-малко?
Невъзможно е да държиш хиляди хора в лаборатория десетилетия и да контролираш напълно храненето им.
Затова науката работи с вероятности, а не с абсолютни истини.
Не всички наситени мазнини са еднакви
Все повече учени подчертават, че:
1. Наситените мазнини в червено месо се различават от тези в млечните продукти или шоколада.
2. LDL-холестеролът не е еднороден, той се състои от частици с различен размер и плътност. Малките, плътни LDL частици (small dense LDL - sdLDL) се считат за много по-опасни за сърдечно-съдовото здраве в сравнение с големите, леки частици, дори ако общото ниво на LDL е в норма.
3. Фокусът върху един нутриент може да изкриви картината.
Когато мазнините бяха демонизирани през 80-те и 90-те години, хранителната индустрия отговори с нискомаслени, но богати на захар и рафинирани въглехидрати продукти.
Резултатът?
Епидемия от затлъстяване и метаболитни заболявания.
Какво казват актуалните насоки?
Комитетът за хранителните препоръки 2020–2025 г. не променя нормите: до 10% наситени мазнини дневно.
Но добавя нещо важно – хората не приемат нутриентите в изолация, а консумират реална храна богата на различни нутриенти.
Повечето наситени мазнини в типичната западна диета не идват от качествен стек или яйца, а от:
бързи храни
преработени меса, колбаси
сладкиши
Само около 28% от наситените мазнини идват директно от месо и млечни продукти. Около 60% – от силно преработени храни.
Колко червено месо е разумно да консумираме?
Повечето експерти препоръчват до 3–4 порции седмично, като се предпочитат по-постни меса – не толкова заради самите наситени мазнини, а заради общия калориен контрол.
Голямата картина
Най-добрата диета за мъжко здраве не е:
нито крайно месоядна
нито строго веганска
Тя е:
базирана на пълноценни храни
богата на зеленчуци, плодове и пълнозърнести продукти
с качествени източници на протеин
с разумно количество мазнини
съобразена с вкуса, начина на живот и тренировъчния режим
В крайна сметка въпросът „Вредни ли са наситените мазнини?“ няма еднозначен отговор.
Но един извод е ясен: фокусът върху цялостния хранителен модел е много по-важен от демонизирането на един нутриент.
Източник:
https://www.menshealth.com/nutrition/a69167425/saturated-fats-good-or-bad-rfk/
.jpg)
