Сара Джесика Паркър говори за остаряването без да отрича реалността на времето и без да воюва с него.
Актрисата предлага своята перспектива, която е особено ценна за жените след 50 – етап от живота, в който темите за тялото, външния вид и идентичността придобиват различно значение и смисъл в живота на жените.
„Лицето ми е моето лице. Такова е, каквото е“, казва тя открито.
Сара Джесика Паркър не се определя като човек, който живее с идеята за вечна младост:
„Не живея в илюзии. Знам, че възрастта се натрупва и че има последствия от това да си на 51, 52, 53. Разбирам го.“
За нея остаряването не означава загуба на стойност. Напротив – с годините жените имат все повече какво да дадат според нея.
Тя подчертава, че опитът е това, което прави жените по-добри, по-осъзнати и по-влиятелни – в живота, в работата и в отношенията.
Още по темата
- Карла Бруни: „Приключвам петгодишна хормонална терапия след диагнозата рак на гърдата“ Моника Белучи: Красотата няма възраст
Деми Мур: "Самонаказвах се защото отдавах огромно значение на това как изглеждам"
Актрисата не отрича суетата: „Не, че нямам его или здравословна доза суета“, казва тя, но веднага добавя, че не иска да прекарва живота си в непрекъснато анализиране на външността си:
"В личния си живот никога не използвам фон дьо тен или основа и никога не съм правила повече от това да си измия лицето. Рутината ми обикновено е в три стъпки: серум, хидратиращ крем и най-много още едно нещо. Това е всичко.
Това, което ми остане по дланите, нанасям върху ръцете си. Мисля, че ако е добро за лицето ми, значи е добро и за ръцете ми.
Косата ми е почти същата, каквато винаги е била. Измивам я, слагам малко балсам по краищата и я прибирам на опашка или кок.
Ходя при един и същи колорист от години. Ако не работя, спокойно може да не го посетя шест или осем месеца.
Ако работя, заради последователността трябва да поддържам един и същ цвят, за да изглежда косата еднакво при монтаж и смяна на кадри. Тогава съм много по-стриктна и дисциплинирана."- споделя актрисата.
По отношение на обществените очаквания и критика тя е категорична:
„Хората имат мнение. Така работи светът. Искам ли хората да бъдат по-добри един към друг, особено жените помежду си? Разбира се. Но ще позволя ли това да доминира начина, по който живея, и колко време отделям, за да се харесам на другите? В един момент – не. Нямам интерес."
„С остаряването идва повече сигурност. Не си толкова плах. Задаваш си по-малко въпроси от типа: „Мога ли?“, „Трябва ли?“, „Позволено ли е?““.
Опитът дава ясно усещане за място в света – нещо, което много жени откриват именно след 50.
Философията на Сара Джесика Паркър е проста и освобождаваща: да приемеш реалността, да се грижиш за себе си без крайности и да не отлагаш живота заради стремежа към недостижим идеал.
„Аз просто искам да се чувствам добре, когато се събудя сутрин“, казва тя.
Източник:
https://www.allure.com/story/sarah-jessica-parker-age-interview
.jpg)
