* Статията е написана със съдействието на STRESSCLEAN COMPLEX
Стресът е обект на значителни научни изследвания и често го свързваме с редица здравословни проблеми.
Но дали самият стрес е наш враг?
Има ли „здравословен“ стрес?
И от какво всъщност зависи начинът, по който го преживяваме?
Ако говорим за стреса от гледна точка на неговата адаптационна функция, то той не е наш враг. Напротив - това е комплекс от физиологични процеси, които подготвят тялото ни да посрещне предизвикателствата.
Биологията ни е съвършен механизъм, който цели на първо място нашето оцеляване, а след това - нашето приспособяване.
Когато мозъкът разпознае заплаха и прецени, че е необходима адаптация, за секунди се активира симпатиковата нервна система.
Освобождават се адреналин и норадреналин, сърцето започва да бие по-бързо, дишането се ускорява, мускулите се напрягат, освобождава се глюкоза, а храносмилането се потиска.
Това е класическата реакция „бий се, бягай или замръзни“.
При краткотрайния стрес, когато организмът успее да се адаптира, нивата на адреналин и кортизол постепенно се нормализират, а парасимпатиковата нервна система помага за възстановяването на хомеостазата.
Проблемът започва, когато стресът стане продължителен.
При хронично натоварване системите остават активирани прекалено дълго. Това може да повиши артериалното налягане, да наруши съня и да доведе до промени в имунната система, метаболизма и мозъчната дейност.
Денонощният ритъм на секреция на кортизол също може да се промени.
Тук се намесва и концепцията на Ханс Селие и по-късно развитата от Брус Макюен идея за алостатичното натоварване – своеобразното „износване“ на организма, което възниква, когато системите за адаптация са активирани твърде дълго.
Но за да разберем стреса напълно, не е достатъчно да разглеждаме само това, което се случва в тялото. Важно е да разберем и какво преживява човекът.
От гледна точка на психологията стресът е и субективно преживяване. Една и съща ситуация може за един човек да бъде предизвикателство, а за друг – срив. Между събитието и реакцията стои историята на човека и смисълът, който той придава на преживяването.
Начинът, по който оценяваме дадено събитие, зависи от нашия житейски опит, емоционалните ни впечатления, ресурсите, с които разполагаме, изискванията на средата и усещането дали ситуацията е неочаквана, непредвидима или застрашаваща важни за нас ценности.
Има стресиращи събития, независимо какво мислим и чувстваме. Дори една желана промяна изисква адаптация и следователно може да бъде свързана със стрес.
Въпросът е как ще преминем през нея. Именно тук значение имат светогледът, устойчивостта и вътрешната гъвкавост.
Особено важен е въпросът какво се случва в нас и какво се случва между нас.
Към това се добавят качеството на взаимоотношенията, социалната подкрепа и реалните условия, в които живеем - работата, финансовата сигурност, грижата за близки, липсата на сън, дългото пътуване, шумът и постоянната заетост.
Затова понякога въпросът не е просто „Колко съм стресиран?“, а „Как е организиран животът ми?“
Особено в периода на перименопауза и менопауза тази цялостна картина е важна.
Хормоналните колебания могат да повлияят на съня, а нарушеният сън от своя страна да направи нервната система по-чувствителна. Можем да станем по-тревожни и раздразнителни и да разполагаме с по-малко физически и психически ресурс.
Психиката не живее отделно от тялото. Биохимичните промени могат да променят начина, по който мислим, но и обратното също е валидно - начинът, по който мислим и преживяваме живота, влияе върху тялото.
Затова грижата за стреса изисква да погледнем едновременно тялото, психиката, връзките и начина си на живот.
Адаптогените и стреса
Наред с пълноценния сън, движението, балансираното хранене, времето за възстановяване и психологическата подкрепа, все по-голям интерес като част от съвременния подход към управлението на стреса привличат и адаптогените - растителни съставки, използвани за подкрепа на организма при психическо и физическо натоварване.
Сред тях са ашваганда и брахми (бакопа), познати от източните традиции и включвани днес в различни формули, насочени към по-добра адаптация на организма към периоди на повишено напрежение.
Формулата на STRESSCLEAN COMPLEX комбинира три адаптогенни съставки - екстракти от ашваганда (Withania somnifera), бакопа (Bacopa monnieri) и индийски нард (Nardostachys jatamansi).
Те се използват за подкрепа при умора и изтощение, свързани с психическо и физическо натоварване, стресови ситуации и нервно претоварване, както и за нормалното функциониране на нервната и сърдечно-съдовата система.
Продуктът няма седативен ефект или привикване.Комбинацията от съставки подпомага по-добрата устойчивост при стрес в ежедневието, като същевременно съдейства за концентрация и продуктивност.
STRESSCLEAN SLEEP допълва серията с формула, насочена към по-качествен сън, емоционален баланс и подкрепа на нервната система.
STRESSCLEAN COMPLEX се приема сутрин и вечер. Двата продукта могат да се комбинират - STRESSCLEAN COMPLEX сутрин и STRESSCLEAN SLEEP вечер, като част от цялостния режим за дневен баланс и по-пълноценно възстановяване през нощта.
Не всичко можем да променим. Но можем да търсим ресурсите, които ни подкрепят - качествени взаимоотношения, движение, сън, хранителни добавки, време за възстановяване, медитация, възможност да изразяваме това, което мислим и чувстваме.
Защото целта не е да премахнем стреса от живота си. Целта е той да изпълнява своята адаптивна функция, без да завладява живота ни.
.jpg)
