Нека поставим няколко важни въпроса, от които зависи как ще се справим със „стресора“.
Ще ги разгледам в контекста на перименопаузата и менопаузата, но могат да се използват и адаптират за всеки друг етап и събитие.
Какво се случва в тялото ми? - Сън, движение, хранене. Как спя? Как се храня? Движа ли се? Имам ли хормонални и здравословни промени? Перименопауза ли е? Щитовидна жлеза ли е? Глюкоза и инсулин? Имам ли достатъчно физически ресурс? Имам ли гориво, така да се каже?
Въпросът е не дали се натоварваме, а дали имаме време за възстановяване.
Знаем, че в прехода към менопауза, който може да е и няколко години, може да настъпят хормонални колебания. Да настъпи нарушение на съня, а нервната ни система да стане по-чувствителна.
При някои жени симптомите са значително по-изразени, отколкото при други. Затова всеки случай е индивидуален.
Тялото ни не е проблемът, то се опитва да се адаптира към тези колебания и, разбира се, еволюцията ни се е погрижила и ни е снабдила с удивителни механизми за адаптация, за да преминем през този етап.
Когато той завърши, обикновено ставаме и по-спокойни. Това не изключва медицинска помощ, когато има нужда от нея. Менопаузата не е болест, а нов жизнен етап.
Психиката ни не живее отделно от тялото. Биохимичните промени могат да променят начина, по който мислим, но и обратното също е валидно. Непрекъснато си влияят взаимно.
Още по темата
Ако спим лошо заради хормонални промени, след време можем да станем по-тревожни и по-раздразнителни, тялото ни ще работи с по-малко ресурс, независимо дали имаме психологически проблем или не.
Ако обаче започнем и да си казваме, че това е нещо ужасно и да се страхуваме, то допълнително натоварваме нервната система. И се завъртаме в порочен кръг.
В наш контрол днес е дали ще си легнем по-рано, дали ще си запишем час при специалист и ще направим нужните медицински изследвания, дали ще се разходим.
Една малка крачка днес. Извън контрола ни е възрастта ни, хормоналните промени, мнението на другите и т.н.
Вторият въпрос, който можем да си зададем е:
Какво се случва в мен?
Какви са моите мисли, чувства, страхове, смисъл, идентичност?
Това е субективното значение. Нека си припомним, че животът ни се определя от вярванията ни и хипотезите, които непрекъснато се опитваме да си докажем, търсейки външни доказателства.
Първо не всеки стрес е равен на тревожност, не всяка тревожност е вътрешен конфликт, но при голяма част от хроничния психологически стрес и при немалка част от тревожността, вътрешният конфликт е централна тема, особено, когато не можем да открием ясна външна причина и особено, когато сме заседнали в противоположни потребности, желания и ценности.
Още по темата
Вътрешният конфликт има особеното свойство да поддържа стреса, дори когато външната ситуация не е толкова опасна.
Проблемът не е, че живеем със стрес. Проблемът е, че често живеем в продължителен конфликт, липса на възстановяване и липса на свързаност, а наричаме всичко това „стрес“.
Конфликтите в нас отразяват разминаването във вътрешната и външната реалност. Онова, което ни се иска да бъде и това, което е. Желанието да направим нещо и страха да го последваме. Страхът да загубим нещо, насочвайки се към друго.
Понякога казваме „стресирана съм“, а истината е, че не искаме да живеем вече по този начин или има нещо, което не си позволяваме.
Някои жени възприемат менопаузата драматично, за други това е просто нещо върху което не се фиксират.
Те имат богат и наситен с преживявания живот, подкрепящи отношения, усещане за смисъл и време за себе си. Хормоналният фон е сходен, но преживяването е различно.
Ето защо, това субективно преживяване има отношение към това как конструираме собствената си дефиниция за стрес.
Нека си зададем въпроса каква история си разказваме - история за самите себе си и живота си?
продължение на статията прочетете тук
.jpg)
