На прага на физиологичните промени, които настъпват, имаме ли усещането, че времето ни изтича?
Страхуваме ли се, че дълго отлаганите планове, идеи и мечти, потъват в скрина на съжаленията?
Време ли е точно в този етап да преразгледаме ролите, които сме заемали удобно досега?
Ако много дълго една жена е била близо до другите, дали менопаузата не я сблъсква с дълбоката нужда най-после да бъде до себе си?
Срещала съм жени, които дълбоко са спотаявали десетилетия наред неразрешени въпроси свързани с майчинството, кариерата и партньорството.
Изведнъж, в прехода към менопауза, тези теми излизат на първа линия: „Дали не пропуснах нещо?“
Когато осъзнаем, че животът е краен, променящ се и несигурен, а това често се активира особено силно при загуба на роля или усещане за пропуснат живот, то това, от което имаме нужда е да прегърнем, чуем и осмислим тази екзистенциална тревожност, а не да се борим с нея.
В комбинация с хормоналните колебания и цялата съпътстваща симптоматика, е възможно жените да се почувстват объркани.
И в този момент е важно да не избързват, а да изяснят всички въпроси, преди да вземат решение накъде да продължат, на какво да дадат приоритет и какво да пуснат от себе си.
Това е момент за подреждане на вътрешния дом.
Като терапевт съм виждала как болката се превръща в яснота и как жените откриват себе си отново.
Когато една жена е преживяла отхвърляне в ранните етапи, през менопаузата може да се чувства по-отдалечена от света и изолирана, а тялото си да преживява като чуждо.
Това може да активира ранното преживяване „Не съм желана“. През този период би било полезно да работи с дишане, докосване, изкуство, за да „влезе“ отново в тялото си, да го почувства като свой храм.
Когато една жена е преживяла изоставяне в ранните етапи, липса на подхранване и присъствие, започва да потъва нездраво в чувствата на другите.
В прехода към менопауза тя може да се върне към патерни на
жалване, зависимост, нужда от внимание, хронична умора и да изпита паника от
това, че няма от кого да черпи, че не е обгрижвана и е сама.
Още по темата
Може да усеща, че вече не е нужна.
Активира се: „Някой трябва да ме спаси. Аз не мога сама“.
Тук ключовото е да се научи да се подхранва сама и да си даде правото да дава на себе си, без да бъде нуждаеща се от другите.
Може да го направи през ритуали, грижа, свързване с природата, от това да се научи да може да остава сама.
Когато една жена е преживяла унижение и е възприела, че не е безопасно да изразява себе си директно, то тя трупа напрежение, което избухва в гняв, автоагресия, вина и оттегляне.
Тялото се приема като „неприемливо“, „срамно“ и тежко. Активира се ранното преживяване: „Ако се заявя, ще ме унижат. Ако мълча, ще ме пренебрегнат“.
Тук менопаузата може да се изрази в активиране на желание за истината, да премахва нуждата от удобство и да избухне неказаното.
През този период за нея би било полезно да изрази своя гняв и истина в безопасна среда, да се заяви, да се отстои, да си даде право да бъде видима с гласа, гнева, тялото и уязвимостта си.
При преживяно предателство в ранните години, една жена може да възприеме, че е по-добре тя да владее другите, отколкото те нея, затова е възможно да изпитва паника, че губи контрол, сексапил и влияние в периода на менопауза.
Страхът от незначителност, страхът че ще изгуби властта си и никой няма да я иска, може да я накара да задържи старата си сила чрез преструвка и воля.
Поканата към нея е да слезе от контрола към уязвимостта, да се свърже с нуждите си и да допусне, че нейната сила не е във влиянието над другите, а в автентичността.
Тогава започва да води чрез яснота и вътрешна посока.
.jpg)
