Весела Стефанова: Връзката психика-тяло е от съществено значение

Весела Стефанова, магистър психолог, хипнотерапевт и eстествен психотерапевт, отговаря на често задавани въпроси свързани с промените в настроението в периода на (пери)менопауза.

Промените в настроението е един от най-често срещаните симптоми на перименопаузата и менопаузата. Как хормоналният спад през този етап влияе на настроението и психичното здраве?

През периода на перименопауза половите хормони, произвеждани от яйчниците, могат да бъдат силно променливи. Допускането е, че вариращите им нива оказват влияние върху настроението, тъй като са мощни невростероиди и имат многобройни решаващи роли в мозъка. Ключовите хормони са естроген, прогестерон и тестостерон.

Естрадиолът, който е част от естрогените и е най-мощният преобладаващ хормон при жените, играе роля в модулирането на серотонин. Когато хормоналните нива спаднат, нивата на серотонина, който играе съществена роля в емоционалните реакции, също спадат. Това допринася за повишена тревожност, раздразнителност и тъга.

Естрогените имат съществено влияние върху когнитивните функции и психиката. Участват сложно в модулирането на невротрансмитери като допамин, глутамат, ацетилхолин, серотонин, Гама-аминомаслена киселина (GABA). Всички те имат отношение към познавателните способности, настроението, съня, тревожността, нервната система, сексуалността, апетита и др.

Прогестеронът и тестостеронът също имат ключова роля в модулирането на GABA-ергичната  система, което е критично за умереността на тревожността.

Хормоналните спадове е възможно да предизвикат депресивен епизод, особено за онези жени, които са преживели депресия в миналото. За онези, чиито единствен епизод на депресия е настъпил в периода на перименопаузата, рискът за други такива намалява в рамките на две до четири години след последния менструален цикъл.

До каква степен тези хормонални промени оказват въздействие върху психичното здраве зависи от биологични и социални фактори, но и от това до каква степен жените са развили здравословни навици и умения за саморегулация.

Изключително важно е да се отчете връзката между психика и тяло. Дефицитите на витамини, минерали, както хормоналните изменения в прехода към менопауза, оказват влияние върху психиката и обратно, психиката оказва своето влияние върху телесните функции.

 
Жените често не знаят към какъв точно специалист (психолог, психиатър, психотерапевт) да се обърнат за консултация относно психичното си здраве. Какво бихте ги посъветвали в тази насока ?

Бих посъветвала жените да се обърнат към специалист по психично здраве, когато имат нужда от професионална помощ, независимо дали е психолог, психиатър или психотерапевт. За да направят информиран избор е необходимо да са наясно с разликите между тях. Те се състоят в квалификацията и обхвата на работа.

Психолозите обикновено са лица завършили университет (бакалавър или магистър), които работят на ниво консултиране и оказване на подкрепа. Също така могат да провеждат психологически тестове. Могат да бъдат и психотерапевти, но само, ако са преминали допълнително обучение, обикновено в рамките на 5 години.

Психотерапевтите от своя страна са психолози, преминали допълнително специализирано обучение в дадена парадигма и работят на ниво психотерапия. Преминавайки през обучение, психотерапевтите освен дългогодишната индивидуална терапия, супервизия и дълбок трасформативен процес, през които преминават, те имат и инструментите за повеждане по пътя към личностна трансформация и промяна.

Чрез методите и техниките, които използват в психотерапията, те помагат на хората да се справят с предизвикателствата, които срещат по пътя си, било то житейски кризи, управление на стреса, проблеми във взаимоотношенията, травматични преживявания, тревожни и депресивни разстройства, личностно развитие, характерова преработка и т.н. Психотерапията обикновено е продължителен процес, целящ стабилна вътрешна промяна.

От тримата специалисти по психично здраве, психиатърът е лекар и е този, който може да предписва лекарства. Той също така диагностицира и лекува психични разстройства от медицинска гледна точка, назначава набор от психологически, лабораторни и медицински тестове. Психиатрите могат да бъдат и психотерапевти, но само ако са преминали допълнително обучение. Те са и хората, които имат право да предписват антидепресанти.

Обикновено всички тези специалисти работят в сътрудничество помежду си. Освен в сътрудничество помежду си, е възможно да работят в такова и с други медицински специалисти /невролог, ендокринолог, гинеколог и др/.

Кои са най-честите емоционални състояния, които жените изпитват в периода на перименопауза и менопауза?

Емоциите на жените се влияят от хормоналните колебания в този период. Обикновено те изпитват повишена раздразнителност, понякога стигаща до изблици на гняв, загуба на интерес или удоволствие към ежедневни дейности, безнадеждност, тъга, която всъщност може да се прояви и при дълго потиснат гняв; срам, свързан със стареенето и загуба на репродуктивните способности, тревожност, умора или загуба на енергия.

Част от тези симптоми са симптоми на депресията. Важно е да се направят разграничения между тях, да се проследи продължителността им, да се направи цялостна оценка, снемайки клиничната история, за да може да се постави тази диагноза. Жените, които са по-склонни да я развият по време на перименопаузата, обикновено имат анамнеза за депресия.

Липсата на социална подкрепа, стресови събития в живота, ранни травматични преживявания в детството, дългият и продължителен перименопаузален преход също допринасят за депресивни симптоми. Също така има хора с по-склонна към депресия личностна структура, въпреки че независимо от нея, за всеки от нас редица условия, които водят до загуба на лична стабилност, могат да предизвикат депресивна реакция.

Менопаузата е възможно да бъде възприета като такава загуба. Жените, които имат склонност към изпитване на негативни емоции, песимизъм и значителна тревожност, могат да я преживяват по-драматично, докато жените, които в голяма степен са усвоили нови мисловни и поведенчески модели, както и тези, които са развили своята емоционална интелигентност, могат да преминат с по-голяма лекота през този период.

Някои изследователи (Е. Дийнър) стигат до извода, че като цяло жените изпитват и положителните и отрицателните емоции по-силно от мъжете. При подчертано емоционално-чувствителната структура на депресивните личности, се отприщва буря от емоции дори и при най-дребния дразнител. В съчетание с хормоналните колебания е вероятно те да преживяват по-силна емоционална нестабилност, отколкото останалите.

Вижте продължение на интервюто тук