„Бих казал, че опознаването на тревожността е приключение, пред което всеки човек трябва да се изправи, ако не желае да потъне в забвение или защото не е познавал тревожността, или защото се е удавил в нея. Ето защо онзи, който се е научил да се тревожи правилно, е научил най-важното нещо.“ Киркегор, "Концептът за ужаса"
Тревожността е един от ключовите въпроси занимаващ психологията. Когато в научната литература се използва терминът тревожност, се има предвид „невротична тревожност“.
„Нормалната тревожност“ има адаптивна роля в ежедневието ни. Пропорционална е на обстоятелствата и е постоянен спътник в ежедневието ни, с който можем да се справим градивно.
Продукти
Много често, когато става въпрос за промените в живота и адаптацията към тях, специалисти от всякакви области използват различни термини.
Стрес, тревожност, травма, фрустрация, конфликт - се заменят и се опитват чрез изясняването им да хвърлят светлина върху това, което всъщност ни кара да преживяваме телесно, ментално и емоционално.
Всепоглъщащата тревожност - на чиито континуум стои от една страна адаптивната ѝ форма, а от друга - мъчителното ѝ преживяване в крайността на тревожните разстройства.
В Оксфордския психиатричен речник на Campbell тревожността е определена (в частта, в която се различава от страха) като: "неразрешими съмнения относно някаква надвиснала опасност, от рода на това каква е вероятността реално да се случи, как може да бъде избегната и какъв е собственият потенциал за справяне."
Невротичната тревожност е в основата на тревожните и депресивни разстройства, които пречат на нормалното функциониране и обхваща тялото, мисленето, емоциите и поведението.
Когато разглеждаме човека в неговата цялост и през призмата на биопсихосоциалния модел, няма как да тълкуваме тревожността в прехода към менопауза единствено и само през призмата на хормоналния дисбаланс.
Той несъмнено оказва влияние върху мозъка и автономната нервна система, но фактори като социална среда, ранен опит, характерова база, лична реакция и отношение, също би било полезно да бъдат разгледани в контекста на прехода към менопауза.
Връзката между депресията и менопаузата е изследвана, но между тревожността и менопаузата е значително пренебрегната.
Възможно е жените да преживяват тревожност, ако възприемат този етап като заплаха за женствеността им и в същото време имат негативно отношение към остаряването.
Не е необичайно да изпитаме промени в настроението, безпокойство и тъга в прехода към менопаузата.
Невротичната тревожност е в основата на тревожните и депресивни разстройства, които пречат на нормалното функциониране и обхваща тялото, мисленето, емоциите и поведението.
Затова могат да допринесат както дисбаланса в хормоните, който да повлияе качеството на живот - горещите вълни, при които усещането е подобно на реакцията на тялото към стрес и тревожност - така и неблагоприятните житейски събития, които се оказват по-значим рисков фактор от тежестта на вазомоторните симптоми.
Оказва се, че средата, в която се намираме има ключова роля в преживяването на тревожността свързана с този етап.
Не бихме могли да изолираме прехода към менопаузата от личната ни история.
Тя е просто един прозорец на уязвимост, който изважда на преден план неразрешени предизвикателства от предишен етап, особено, ако има анамнеза за голям депресивен епизод или тревожни разстройства, които често са коморбидни (едно състояние, което се появява веднага след друго).
Чрез тези състояния всъщност можем да изследваме на кой етап сме загубили връзката със себе си и вярата, че имаме ресурси да се справяме с житейските предизвикателства.
Поставили сме живота си на пауза, загърбили онези части от нас, които имат нужда да бъдат почетени и обгрижени, поради страх от изоставяне, унижение, предателство или сме предали в ръцете на другите най-ценното – собствения си живот.
Личностната черта – невротизъм - също е предсказващ фактор за поява на депресивни и тревожни разстройства.
Хормоналните теории свързани с тревожността се опитват да я обяснят, но те са само една част от общата картина. Разбира се, важна част.
„Нормалната тревожност“ има адаптивна роля в ежедневието ни. Пропорционална е на обстоятелствата и е постоянен спътник в ежедневието ни, с който можем да се справим градивно.
Друга важна част е свързана с начина, по който преминаваме през трънливия път на предизвикателствата в живота ни. Ако една жена е имала възможността да израсне в благоприятни житейски обстоятелства е вероятно да не преживее драматично този етап.
Но ако жените са от маргинализирани групи, живели са в бедност, несигурност, без инструментална и морална подкрепа, нямащи достъп до медицинска помощ и се страхуват за оцеляването си, могат в този етап да преживеят по-тежки симптоми.
Най-важно обаче си остава отношението, което имаме към менопаузата и възприетия стрес.
Тревожността обикновено е свързана със страха за бъдещето. Когато се страхуваме, наситеността на вътрешния ни диалог с негативни очаквания се засилва и губим контрол над собствения си живот.
Затова и психическата устойчивост е свързана със степента, до която чувстваме, че контролираме живота си, включително емоциите и чувството за цел в живота.
Когато имаме чувството, че го правим, тогава се усещаме комфортно в собствената си кожа. Ангажираността ни позволява да виждаме несгодите като възможности, а не като заплахи.
Вярата в себе си, че можем да се справим с трудностите, използвайки ги като възможност за изследване е свързано с увереността ни.
“Не е важно какво ти се случва ; важно е ти какво правиш в този случай .” У . Митчел
Произлизащите от екзистенциалната реалност въпроси - за природата на човека и природата на безпокойството, отчаянието и скръбта - разглеждат тревожността по-скоро като породена от страх от крайна свобода, от отговорността, която е свързана със свободата и смисъла, който придаваме на нашия свят.
Жените в този етап от живота си са преминали достатъчно количество кризи, които могат да превърнат в растеж и развитие.
Ако не са успели на по-ранен етап, сега имат възможността да преразгледат изборите си и връзките със значимите други. Може би сега е моментът, в който могат да се претълкуват мислите свързани с този етап.
Да се освободят от ограничаващите си вярвания и до се погрижат за собствените си нужди.
Всъщност се оказва, че не самият етап е от значение, а това каква е нагласата ни към него и можем ли да го приемем естествено, без съпротива и борба с неизбежността му.
Жените в този етап от живота си са преминали достатъчно количество кризи, които могат да превърнат в растеж и развитие.
Какво можем да направим?
Можем да си зададем няколко важни въпроса:
Живея ли живота, който искам?
Има ли хора около мен, които да ме подкрепят?
От какво се нуждая? Познавам ли нуждите си?
В кои моменти се чувствам тревожна?
За какво изпитвам вина?
С какво е наситен вътрешният ми диалог?
С кои емоции ми е трудно да се справя?
Кой е най-големият ми страх?
Има ли нещо, от което се срамувам?
Това, в което вярвам, истина ли е? В какво трябва да вярвам, за да се чувствам така?
Има ли сфера в живота, която стои празна или неудовлетворена?
Живея ли от сърце?
Обвинявам ли другите или поемам лична отговорност?
Кой може да ми помогне?
Уважавам ли себе си и собствените си граници?
Кога за последно пях, танцувах и се смях от душа?
Умея ли да слушам тялото си и да разпознавам сигналите му?
Отдалечих ли се от природата?
Умея ли да се доверявам?
Работя ли това, което искам? Развивам ли се професионално?
Преповтарям ли историята на някой член от семейството ми?
Какво не ми се налага да правя, когато се взирам в симптомите?
Преповтарям ли или всячески избягвам семейните модели на поведение?
Заслужавам ли любов?
Позволявам ли си щастие?
Вярвам ли, че всичко трябва да е трудно и болезнено?
Поемам ли лична отговорност да променям себе си?
Източници:
Мей, Р., (2018), Смисълът на тревожността
Попов, Г., (2012), Психология Феноменология Методология
.jpg)
