От горещи вълни до безсъние: Най-честите симптоми на (пери)менопаузата

Доц. д-р Мария Юнакова за симптомите в прехода към менопауза и след него

Основните симптоми, които са емблематични за климактериума, са вазомоторните симптоми с водещи т.нар. „горещи вълни“ и „нощни изпотявания“ – най-осезаеми, упорити и повлияващи негативно качеството на живот в този период. Засягат до 80 % от жените в менопаузалния преход. Започват около 2 г. преди менопаузата.

вижте първа част на материала тук

При 85 % от жените симптомите продължават повече от една година. При 25 % - до 5 или повече години. Точният патофизиологичен механизъм продължава да бъде проучван. Свързва се главно с честите и резки флуктуации в нивото на естрогените в преходния период и в по-малка степен с хипоестрогенизма.

Естрогените повлияват рецепторната чувствителност и активността на различни невротрансмитери като норепинефрин, серотонин и други и стеснява зоната на терморегулацията в хипоталамуса.

Ефектът върху активността на различни невротрансмитери в главния мозък са в основата и на други не редки симптоми като депресия, раздразнителност, умора и разстройства на съня.

Симптоми с много негативен ефект върху качеството на живот, характерни за по-напредналата фаза на менопаузалния преход и по-скоро постменопаузалния период, са тези от групата на т.нар. генито-уринарен синдром:

сухота на влагалището, дизурични смущения (болка при уриниране) и болка при полов контакт, повишена честота на вагиналните инфекции за сметка на липсата на лактобацили и повишено РН на влагалището, различни форми на инконтиненция.

Промените във вагиналната и уретрална лигавица са проява на задълбочаващ се хиперестрогенизъм, доколкото те са много богати на естрогенни рецептори и респ. чувствителни на естрогенно отнемане.

На подобен принцип са и промените в кожата – настъпва постепенно намаляване на колагена и фибробластите, дебелината на епидермиса, кръвоснабдяването на кожата с ефект сухота, намален тургор, лесна ранимост.

Едни от най-манифестните и значими от здравна гледна точка последици от хормоналните промени е намаляването на костната плътност и развитието на остеопороза, проявяващо се при всички жени в този преходен период, в различна степен и с различен темп.

Тези промени отново са свързани с намаляването на естрогените и свързаното с това негативно съотношение на костно изграждане спрямо костната резорбция. На този принцип са и промените в устната кухина и здравето на зъбите.

Освен костите, естрогеновият дефицит води до намялаване на мускулната маса и количеството синовинална течност в ставите, с пряк ефект лесна уморяемост и мускулна слабост, както и болки и скованост в ставите.

5. Метаболитни и сърдечно-съдови рискове

Естрогените при жените в репродуктивна възраст са естествена протекция по отношение на съдовата атеросклероза и респ. сърдечно-съдовия и мозъчно-съдовия риск и това прави жените много по-устойчиви от мъжете по отношение на тези заболявания до преди настъпването на менопаузата.

Благодарение на естрогените, липидният и въглехидратният метаболизъм са оптимални. След постепенното и задълбочаващо се намаляване на естрогените този протективен ефект изчезва и възникват: 

развитие на метаболитен синдром: покачване на триглицеридите и „лошия“ холестерол, намаление в „добрия“ холестерол, хиперинсулинемия и преддиабетни промени, повишен риск от атеросклероза, инфаркти и инсулти, намаляване на мускулната маса и костната плътност, водещо до остеопороза.

6. Ранна и преждевременна менопауза

Специална група пациенти, при които диагностиката и своевременното лечение на менопаузата са от изключително значение, са жените с преждевременна или ранна менопауза или пък с т.нар. кастрационен синдром.

Това обикновено са млади жени, далеч от средната възраст за настъпване на менопауза и при тях адекватното консултиране и лечение са много важни за осигуряването им не само на качество на живот, но и продължителност, доколкото те са застрашени от ранно развитие на съдови инциденти или инвалидизиращи инциденти от страна на опорно-двигателния апарат.

За преждевременна менопауза говорим при настъпването ѝ преди навършване на 40 г., с честота около 3.5% от женската популация, а за ранна – при настъпването й преди навършване на 45 г., с честота около 10%.

Причините могат да са както генетични, така и ятрогенни – следствие на оперативно отстраняване или засягане на яйчниковата функция или като следствие на гонадотоксична химио- или лъчетерапия за лечение на онкологично заболяване.

Катстрационният синдром се развива при отстраняване на яйчниците при оперативно лечение, което води до рязко отпадане на яйчниковата функция и бързо и тежко развитие на менопаузалните симптоми.

И при двете групи пациенти консултирането и своевременното прилагане на хормонозаместителна терапия (ХЗТ) поне до навършването на средната възраст за настъпване на менопауза е есенциално.

При средна продължителност на живота на съвременната жена  81г. (към 2019 г.), жените прекарват над 30% от живота си в климактериума. Очаква се в световен мащаб към 2050 г. жените на възраст 45-65 г. да бъдат около 47 милиона.

Увеличаването на продължителността на живота на жените и броят им в тази възраст довежда до значителни медико-социални проблеми, изискващи специфичен подход - „медицина на менопаузалния преход“.

Това налага навременна диагностика и консултация, при която заедно с медицински специалист може да се обсъди подходящото лечение и специализиран подход за подобряване на качеството на живот в този все по-дълъг и съответно значителен период от живота на съвременната жена.

Последвайте ни във facebook и Instagram

Статията има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар!