Нека си зададем няколко важни въпроса, които могат да ни помогнат да разберем как реагираме на стреса и как да се справяме по-успешно с него.
Макар да ги разглеждаме през призмата на перименопаузата и менопаузата, тези въпроси са универсални и могат да бъдат полезни във всеки период от живота, когато сме изправени пред промяна, предизвикателство или стресова ситуация.
Какво се случва между нас? - Тук стоят социалните норми, семейните отношения, поколенията преди нас, културата, принадлежността, очакванията и ролите.
Тук са и посланията, които сме получили. Защото ние се раждаме във взаимоотношения, живеем в такива и създаваме такива. Вярванията, които имаме за света не са само наши, а нещо, което сме научили от семейството и предците ни, от обществото, в което сме израснали.
Тук слагам и ценностите, защото те имат социален елемент и се придобиват чрез когнициите и опита. Те служат като социално приемливи, културно определени начини за артикулиране на потребностите.
Някои жени живеят с убеждения от типа „Добрата жена се грижи за всички“, „Не е редно да поставям себе си на първо място“, „Не бива да показвам слабост“, „Жената трябва да издържа“ и т.н.
А тези убеждения могат да създадат огромно напрежение, но не защото нервната ни система е счупена, а защото се е научила да реагира на това.
Още по темата
Защото или вярваме в това, защото друг ни е научил да вярваме, или вярваме, защото животът ни е поставил в ситуация, в която сме възприели, че това е правилно в дадения момент.
Очакванията да бъдем добри във всяка една роля едновременно е много изтощително, имайки предвид, че в различните етапи от живота приоритетите ни се сменят.
Може би тук е моментът да се запитаме на какво отдаваме силата си и кои вярвания вече не ни служат?
В какви взаимоотношения живеем днес и качеството им са от основно значение за това как преживяваме стреса.
Жените сме по-склонни да търсим и да осигуряваме подкрепа.
Има данни, че хората, които имат силни мрежи за социална подкрепа (инструментална, емоционална и информационна), са по-здрави и живеят по-дълго, отколкото социално изолираните.
Високите нива на социална подкрепа осигуряват по-силни връзки с другите и по-силно чувство на принадлежност и самооценка.
Едни от най-силните буфери срещу стреса са социалната подкрепа, качеството на отношенията, чувството за принадлежност. Връзката лекува и влияе на нервната ни система, смисъла, идентичността, кортизола и имунната система.
И последният въпрос, но не на последно място по важност, е въпросът:
Как е организиран животът ми?
В какви обстоятелства се намираме, каква е работната среда, какви са икономическите условия. Дали всекидневно сме изложени на шумово замърсяване, задръствания или претъпкан градски транспорт.
Дали работя 10 часа, дали се грижа за болен родител, дали пътувам по два часа дневно, дали спя по 5 часа, дали нямам финансова сигурност, дали имам социална подкрепа – това са реалните условия, в които живея.
Не мислите, не чувствата, не отношенията, а структурата на живота. Реалните условия, в които живея. Да, те често зависят от предишните въпроси, но понякога нещата не са толкова линейни.
Ако има начин, може би е добре да се замислим как можем да излезем от тях, да променим нещо или да ги приемем като временно мобилизиране и ситуация, с която трябва да се справим.
И тук аз често си припомням както на себе си, така и на хората, с които работя следната молитва на Рейнхолд Нибур:
„Боже, дай ни благодатта да приемем със спокойствие нещата, които не могат да бъдат променени, смелост да променим нещата, които трябва да бъдат променени и мъдростта да различаваме едното от другото.“
Когато погледнем така картината на стреса, всъщност виждаме, че разбирането изисква да погледнем едновременно тялото, психиката, връзките и начина си на живот.
Моята препоръка е първо да се обърне внимание там, където в момента има проблем.
Когато човек има качествени човешки взаимоотношения, физическа активност, практикува медитация и съзерцание, и когато започне да казва това, което мисли и чувства, стресът ще изпълнява само адаптивната си функция.
Тогава той няма да завладее живота му, няма да надвисне като черна мрачна сянка в дните му, а ще го активира да живее смело, смислено и качествено.
Защото риск за сърцето ни е да не виждаме красотата на живота. Да се откажем от правото си да избираме. Да живеем в съжаления и непрекъснато да се пазарим с живота.
Ако се научим да толерираме повече несигурност, защото животът рядко подписва договор с нас, който ни гарантира каквото и да е, тогава всъщност идва и смирението и спокойствието.
Тогава и посрещаме всички сезони в живота си с достойнство.
Успех по пътя, мили хора! Намерете начин да изразите това, което е готово и чака да бъде изразено точно чрез вас.
Весела Стефанова
Използвани източници:
Бенет, П., Морисон, В., Въведение в Здравната психология
.jpg)
