Стресът не винаги е враг: Кога ни помага и кога започва да разболява?

Стресът е обект на значителни научни изследвания и се смята за един от виновниците за редица здравословни проблеми.

Но дали е така?

Има ли здравословен стрес?

Има ли стрес, който продължил прекалено дълго, може да се нарече нещо друго, но не и стрес?

От какво зависи?

Думата „стрес“ идва от англ. език  и означава: натиск, деформиране, напрежение. Вероятно и затова, когато се спомене „стрес“, обикновено го свързваме с неговите отрицателни последици, без да вземем предвид неговите положителни ефекти.

Ако говорим за стреса от страна на адаптационната му функция, то той не е наш враг, а напротив, той е комплекс от физиологични процеси, които подготвят тялото ни да посрещне предизвикателствата, пред които е изправено.

Биологията ни е съвършен механизъм, който цели на първо място нашето оцеляване, след това, нашето приспособяване.

Хормоните, които се отделят при стресовата реакция, всъщност настройват социалните ни инстинкти, карат ни да желаем физически контакт и ни мотивират да търсим подкрепа.

Когато разглеждаме стреса, смятам за най-ценно да разгледаме картината на стреса, не само причината за него. Защото обикновено тя не е една, а е комплекс от различни взаимосвързани фактори.

Ние знаем какво се случва с тялото ни, когато възникне стресовата реакция.

Всичко започва в мозъка, който разпознава заплаха и преценява, че това изисква адаптация.

За секунди се задейства симпатиковата нервна система, освобождават се адреналин и норадреналин. В резултат на което сърцето ни започва да бие по-бързо, дишането се ускорява, мускулите се напрягат, освобождава се глюкоза, потиска се храносмилането – това е класическата реакция „бий се, бягай или замръзни“.

Това е ранната фаза на стресовия отговор.

Ако стресът продължава или е достатъчно значим, се активира HPA-оста (хипоталамус-хипофиза-надбъбречна кора). Надбъбречните жлези започват да секретират кортизол и т.н. Кортизолът подпомага продължителната адаптация към стрес.

При краткотрайния стрес, когато организмът се адаптира, нивата на адреналин и кортизол се нормализират, а активирането на парасимпатиковата нервна система възстановява хомеостазата.

При продължителния хроничен стрес системите остават активирани прекалено дълго.

Това може да повиши артериалното налягане, да наруши съня и да се стигне до дисрегулация на HPA оста, което от своя страна да доведе до промени в имунната система, метаболизма и мозъчната дейност.

Също така при продължително натоварване, денонощният ритъм на секреция на кортизол може да се промени и той може да стане и нисък.

Според концепцията на Макюен за алостатичното натоварване (износване, възникващо от хроничния стрес), това може индиректно да води до болести по силата на поведенческите и физиологичните реакции на това състояние, а именно увреждащо здравно поведение.