Национално проучване: Всеки трети българин има сериозни проблеми със съня

Сънят отдавна не е просто въпрос на комфорт.

Все повече изследвания показват, че качественият сън е пряко свързан с физическото и психичното здраве, работоспособността и риска от хронични заболявания.

Фондация „За съня" и социологическата агенция Global Metrics очертаха тревожни тенденции свързани с навиците и качеството на съня на българите в национално представително проучване „Проблеми със съня“, проведено през 2025 г. сред 1000 души на възраст между 20 и 70 години.

Колко добре спят българите?

Макар 72% от анкетираните да определят съня си като „добър“, данните показват значителни проблеми под повърхността.

Около 15% оценяват съня си негативно, а почти една трета съобщават, че имат проблеми със съня няколко пъти седмично или ежедневно.

Сред най-честите оплаквания са:

често събуждане през нощта – 28.8%

трудно заспиване – 25.1%

сутрешна умора и липса на бодрост – 21.6%

усещане за недостатъчен сън – 18.9%

често нощно уриниране – 18.6%

хъркане – 16.4%

Изследването показва още, че хората над 60 години значително по-често страдат от нарушения на съня. Ако при хората до 29 години около 64% спят без затруднения, то във възрастовата група между 60 и 70 години този дял е едва 24%.

Стресът и модерният начин на живот

Един от най-силните фактори, свързани с лошия сън, е стресът.

Над 70% от хората, изложени ежедневно на стресови ситуации, спят по-малко от препоръчителните 7–9 часа.

Градската среда също оказва влияние. Живеещите в София съобщават значително по-често за проблеми със съня в сравнение с хората от по-малките населени места.

Причините вероятно са комбинация от напрежение, шум, замърсен въздух и динамичен начин на живот.

Особено тревожни са данните за навиците преди сън:

52% се хранят непосредствено преди лягане

53% използват електронни устройства вечер

18% използват телефон или таблет дори след нощно събуждане

32% нямат постоянен час за лягане

Според авторите на проучването именно тези навици са сред основните причини за нарушена „хигиена на съня“.

Използването на екрани и гледането на телевизия преди лягане се свързват с по-малко часове сън, по-трудно заспиване и по-чести оплаквания от безсъние.

Колко часа всъщност спим?

Средната самооценка на българите е 7 часа и 21 минути сън на денонощие. Въпреки това значителна част от хората спят под препоръчителния минимум:

9% спят под 6 часа

28% спят под 7 часа

Проучването показва ясна връзка между продължителността на съня и качеството на живот.

Сред хората, които спят между 4 и 6 часа, две трети определят съня си като лош, а над 60% се събуждат уморени.

Интересно наблюдение е, че много хора привидно „свикват“ с умората.

Част от анкетираните съобщават, че се чувстват добре през деня, въпреки че сутрин се будят изтощени.

Според специалистите това не означава, че организмът е отпочинал, а че тялото временно компенсира натрупаната липса на сън.

Сънна апнея и недооценени симптоми

Проучването обръща специално внимание на сънната апнея – състояние, при което дишането многократно спира по време на сън. Хъркането, задушаването и чувството за недостиг на въздух са сред основните предупредителни признаци.

Около 37% от анкетираните (на възраст между 20 и 70 години) попадат в рисковите категории според STOP-BANG теста за сънна апнея.

Въпреки това почти половината от хората, които изпитват задушаване по време на сън, никога не са потърсили лекарска помощ.

Това е сериозен проблем, тъй като нелекуваната сънна апнея увеличава риска от:

високо кръвно налягане

сърдечносъдови заболявания

диабет

хронична умора

инциденти поради сънливост

Особено рискова е групата на работещите нощни смени. Те значително по-често страдат от проблеми със съня и четири пъти по-често съобщават, че са заспивали зад волана.

Защо хората не търсят помощ?

Въпреки честите оплаквания, едва 14% от хората с проблеми със съня са се консултирали със специалист.

Най-честата причина е убеждението, че проблемът „не е сериозен“. Други казват, че са „свикнали“ с лошия сън или не знаят към какъв специалист да се обърнат.

Много хора предпочитат самолечение:

билкови препарати

добавки

чайове и алтернативни методи

лекарства без рецепта

Специалистите обаче предупреждават, че хроничната липса на качествен сън не бива да се подценява. Натрупаната умора влияе върху концентрацията, настроението, метаболизма и риска от редица заболявания.

Какво можем да подобрим?

Добрият сън започва с малки, но постоянни навици:

лягане и ставане по едно и също време

ограничаване на екраните вечер

избягване на тежка храна и алкохол преди сън

повече физическа активност

управление на стреса

Проучването ясно показва, че сънят вече е обществено-здравен проблем, а не просто личен дискомфорт.

В свят на постоянен стрес, дигитално претоварване и недостиг на почивка, качественият сън се превръща в едно от най-важните условия за добро здраве и дълголетие.

Източник:

Global Metrics Ltd./Национално представително проучване на тема Проблеми със съня