За да разберем напълно стреса, трябва да разберем не само какво се случва в тялото, но и какво преживява човекът, в каква култура живее и какви системи го заобикалят.
Ако се върнем на причините за стреса, то те могат да са както външни, така и вътрешни. Както обективни и обстоятелствени, така и поддържани от това какво ние възприемаме за стрес и как оценяваме събитията.
Защото ако от биологична и медицинска гледна точка можем да проследим механизма как той се проявява в тялото, то „защо“ е вече въпрос на обмисляне и насока към психологическите обяснения.
А от гледна точка на психологията, стресът е субективно преживяване.
Джон Милтън е казал, че „Умът е мястото, където може да направите от рая ад или от ада – рай“.
Как аз оценявам дадено събитие и ще го приема ли като стресор, зависи от това какви емоционални впечатления за събитията съм съхранила в паметта си.
Също така зависи от това дали разполагам с необходимите ресурси; какви са изискванията на средата; дали то за мен е неочаквано, непредвидимо, неопределимо; дали застрашава жизненоважни ценности и т.н.
Да, има стресиращи събития в живота ни, независимо какво мислим и чувстваме. Тези събития могат да са както отрицателни, така и положителни.
Още по темата
Дори една промяна да е желана от нас, необходимо е да се адаптираме към нея и стресът е налице. Как ще възприемем събитията и как ще преминем през тях, зависи от светогледа ни, устойчивостта и вътрешната гъвкавост.
Именно затова ми се иска да поставя няколко важни въпроса, от които зависи как ще се справим със „стресора“.
Всеки един от нас е преживявал или наблюдавал как една и съща ситуация за един човек е предизвикателство, за друг е срив. Именно между събитието и реакцията стои историята на човека и смисълът, който придава на преживяването.
В психологията знаем, че именно значението, което приписваме на дадено събитие, е не по-малко важно от самото събитие.
Устойчивостта, гъвкавостта и разширения светоглед, могат значително да наситят със смисъл животите ни, и да ни насочат да открием ценност дори в трудността на дадено събитие.
Разбира се, устойчивостта се гради с житейския опит, с годините, с броя ситуации, пред които сме се изправяли.
Картината на стреса предполага да си зададем първия въпрос. Всички въпроси, които следват са взаимосвързани, но не и взаимозаменяеми.
Да се грижим за тялото не е достатъчно, ако нямаме качествени взаимоотношения. Качествените взаимоотношения обаче, могат да ни вдъхновят да се грижим за тялото, разбира се, може и да не ни.
Обстоятелствата, в които живеем невинаги могат да се променят, но можем да търсим и намираме ресурси, които да ни подкрепят и да минимизират негативните влияния.
Стресът понякога е налице и когато се опитваме да поддържаме фалшив образ на себе си. И тук вече, той излиза от рамките на стрес и навлиза в територията на други понятия, които обогатяват значенията и човешките преживявания.
Така като го погледнем дали проблемът е стресът или е цял начин на живот?
.jpg)
