Д-р Габи Петрова: "Сексуалното здраве е неразделна част от цялостното ни здраве!"

Д-р Габи Петрова, сексолог-психолог, отговаря на често задавани въпроси свързани с либидото и сексуалния живот в периода на (пери)менопауза.

Д- р Петрова, сексуалността и интимният живот са теми, които някакси остават встрани за разлика от всички други теми свързани със здравето ни, а това да имаш добър сексуален живот е от огромно значение да бъдем здрави. Защо е така и на какво се дължи тази тенденция?

Сексуалното здраве е неразделна част от цялостното ни здраве – и когато го неглижираме, последствията не закъсняват: емоционални, психически, физически.

Не случайно лекарите споделят, че една от причините за репродуктивни трудности са именно нелекувани инфекции и полово предавани болести. Част от тях протичат без симптоми и се откриват само ако имаме здравна култура и проактивна грижа.

Грижата за здравето не се изчерпва с това колко килограма тежим, какво ядем, колко крачки сме направили или колко често ходим в залата да спортуваме. Здравето има много нюанси – включително сексуалното здраве, за което обаче често мълчим.

И точно там е проблемът – изпитваме напрежение, срам, вина... и най-голямата грешка е, че често се опитваме да се „лекуваме“ сами. Резултатът? Хронични възпаления, репродуктивни трудности, включително и сексуални дисфункции, неудовлетвореност, постоянен физически дискомфорт, отказ от близост и отчуждение в партньорството.

Тишината по тази тема ни отдалечава – от себе си и от човека до нас.

Бяхте лектор в един от най-престижните форуми TEDx . Разкажете ни повече за това предизвикателство и за темата свързана със сексуалния живот на българина.

Беше невероятно, вълнуващо и много лично предизвикателство. TEDx е място, на което се качваш, за да изречеш нещо, което те гори отвътре. И аз избрах именно темата за сексуалността на българина – защото тя е дълбоко свързана с това кои сме, как се чувстваме, как се обичаме… и как мълчим.

Говорих за онази тишина, в която живеем – за срама, за неудобството, за хилядите въпроси, които си задаваме, но никога не изговаряме. Говорих за това колко често се научаваме да търпим, вместо да търсим. Да мълчим, вместо да споделим.

Истината е, че сексуалността на българина е богата, силна, жива – но е покрита с пластове от поколения срам, социални стереотипи и недоизказаност. Това не е наша вина. Но е наша отговорност да го променим – със знание, с разговор, с уважение.

Сцената на TEDx ми даде възможност да кажа на глас неща, които обикновено се шепнат. И вярвам, че колкото повече говорим открито, толкова повече ще се свързваме – със себе си и с другия.

Признавам си, че чакам с нетърпение видеото - бях толкова притеснена и почти не помня дали казах всичко, което исках да кажа. Отговорността беше голяма, да представя сексологията като нещо много стойностно и ценно.

Менопаузата е предизвикателен период. Какво е вашето отношение към темата като жена и като специалист психолог-сексолог?

Темата за менопаузата е много лична за мен, защото и аз самата съм в този период. Това ми позволява да я погледна не само като специалист, но и като жена – от мястото на уязвимостта, на промените, на вътрешното преосмисляне.

Менопаузата не е край, а не лек преход. Но за съжаление, в културата ни тя често се възприема като загуба – на младост, на женственост, на сексуалност. Това е толкова далеч от истината.

Да, предизвикателствата са реални – физически, емоционални, хормонални, ставаме разсеяни, неорганизирани, често раздразнителни, сменяме настроения. Но също толкова реална е и възможността да се срещнем със себе си по нов начин – по-зряло, по-меко, по-дълбоко, по-мъдро.

Като психолог и сексолог виждам колко много жени преминават през този период в тишина, със срам или с усещане, че „нещо с тях не е наред“. А всъщност – всичко е наред. Просто започва нова глава от книгата на живота ни.

Менопаузата е покана – да се забавим, да се погрижим за себе си, да преоткрием тялото си, нуждите си, удоволствието си. А не да се отказваме от тях.

Спадът в либидото е един от често срещаните симптоми на прехода към менопауза. Доколко хормоните са виновни за това и как повлияват желанието ни за секс в този период?

Да, хормоните имат своята роля – те влияят на енергията, на настроението, на телесния комфорт. Но нека си кажем нещо важно: либидото не изчезва – то се променя.

В този етап от живота сексуалността се трансформира – повърхностният импулс отстъпва място на дълбочината, на свързаността, на качественото преживяване. Тялото може да не „иска“ по същия начин, както преди – но душата започва да „жадува“ за нещо по-смислено, по-чувствено, по-истинско.

Не е въпрос само на физиология, а на осъзнаване. Когато разбереш какво се случва в тялото ти, можеш да се погрижиш за себе си – с уважение, търпение и разбиране.

В практиката ми работя с много мъже и жени на 40+ и виждам колко често спадът в либидото не е проблем, а покана за нов вид интимност. Нужно е знание, разбиране и съвсем нов език на близостта – и аз съм тук, за да помагам в този процес.

Спадът в либидото се отразява и на отношенията ни с партньора. Как да разговаряме открито по темата без да предизвикваме напрежение във взаимоотношенията?

Темата за либидото е чувствителна, защото докосва егото, страховете и ранимостта ни – и когато се случи промяна, много често партньорите започват да мълчат… от срам, вина или страх да не обидят другия. Но тишината ранява повече от истината.

Най-важното е да говорим без обвинения и без диагнози, а с усещането: „Нека изследваме това ЗАЕДНО.“

Вместо „Аз вече не те желая“, можем да кажем:

„Усещам, че тялото ми се променя и искам да разберем какво можем да направим, за да останем близки и свързани.“

Това е много различен тон – не търси виновни, а кани към интимност и партньорство.

Промяната в либидото не трябва да се превръща в проблем, а в нов шанс да се опознаем, да бъдем по-отворени, по-искрени, по-внимателни един към друг.

Аз вярвам, че когато има любов и уважение, има и начин. Просто е нужен разговор – от място на грижа, не на критика.

Каква е връзка между психичното ни състояние (стрес, тревожност, напрежение, липса на сън) и сексуалното желание в периода на (пери)менопауза?

Връзката е директна – психиката и сексуалността вървят ръка за ръка.

Когато живеем в напрежение, когато тялото ни е под стрес и не получава достатъчно сън, грижа и почивка – желанието изчезва. Не защото „не ни се иска“, а защото нямаме капацитет за удоволствие.

Много жени в (пери)менопауза ми казват:  „Не ми е до секс, просто искам да си легна и да не ме закача никой.“

И да, това не е егоизъм – това е вик на тялото: „Уморена съм. Имам нужда от теб – за мен, не за другите.“

В този период настоящето и миналото се срещат – тревожности, които са били потискани, често излизат на повърхността. Всичко, което не сме си позволили, започва да „чука“ отвътре. И затова интимността страда – защото жената често губи връзка със себе си.

В такива моменти е много важно да не се съдим, а да се запитаме:  "Какво ми тежи?" "От какво имам нужда?" "Кога за последно се почувствах желана – от самата себе си?"

Когато започнем да лекуваме стреса, тялото започва да се отпуска. А когато тялото се отпусне – желанието се връща. Може би не по стария начин, но с нова, по-дълбока интензивност.

Има ли ефективни начини за естествено стимулиране на либидото при жените в този период?

Да, има! И най-хубавото е, че те не идват отвън, а започват от връзката със самата себе си.

Когато говорим за стимулиране на либидото, хората често търсят „магическо хапче“. А истината е, че либидото обича внимание, нежност и грижа – не натиск и графици.

Естествените начини, които насърчавам и прилагам и в практиката си, включват:

Движение – леко раздвижване, танци, йога или просто дишане с тялото ти.

Допир и допирност – нека не е с очакване за секс, а просто за усещане.

Разговор с тялото – Как се чувстваш? Къде ти е приятно? От какво имаш нужда?

Заземяване през удоволствията – аромат, вкус, музика, докосване. Либидото се храни от наслада.

Качествена комуникация с партньора – без очакване, а с любопитство и разбиране.

Нека не забравяме, че сексуалността ни също се променя – както се променя тялото ни и партньорът ни. И това не е загуба – това е шанс да я преживеем по нов начин. По-дълбок, по-истинен, с по-малко бързане и повече свързване.

Либидото не е само телесен отговор – то е свързаност. Със себе си. С другия. С живота.

И когато се научим да се избираме – не по задължение, а по желание – желанието също се връща. Трансформирано, но истинско.

Вашите топ 5 съвета за добър сексуален живот в периода на менопауза?

О, това е любим въпрос – защото добрият сексуален живот в периода на менопауза е напълно възможен! Просто изисква нов поглед, повече нежност и осъзнатост. Ето моите 5 съвета:

Приемете промените с разбиране, а не със страх.

Тялото ви се променя – това е естествено. Сексуалността също се трансформира. Не се фокусирайте върху загубите, а върху възможностите. Може да е по-бавно, но е и по-дълбоко.

Поставяйте на първо място връзката със себе си.

Добрият секс започва със себеусещането – с начина, по който се докосвате, с грижата към тялото, с позволението да изпитвате удоволствие.

Говорете открито с партньора си.

Това е времето за ново договаряне – какво ви харесва сега, какво ви носи удоволствие, как се чувствате. Откритостта създава близост, а близостта ражда желание.

Създавайте атмосфера.

Светлина, музика, време без бързане. Либидото не се събужда от график, а от усещания. Наслада има в малките неща – меко одеяло, ароматна свещ, топъл поглед.

Търсете подкрепа, ако усещате нужда.

Много жени страдат в тишина. А истината е, че с малко насочване, информация и разбиране, могат да се случат истински трансформации. Това е част от работата ми – дасъм до жени, които искат да се свържат отново със себе си… и с удоволствието от живота.

Менопаузата не е край – тя е нова врата, и е интересно и любопитно и предизвикателно. Но всеки минава през своята си криза. А сексуалността в този етап може да бъде зряла, пълнокръвна и истинска. Стига да ѝ дадем шанс.

От позицията си на специалист психолог-сексолог какво бихте посъветвали жените навлизащи или вече в менопауза ?

Бих ги прегърнала с обич и бих им казала:

 „Нормално е да не си добре, знам, че ти трябва време, но това не е краят на нещо. Това е начало на нещо ново.“

Менопаузата не е само "ново начало", както често звучи красиво в клишетата. Тя е преход. И като всеки преход – носи загуба. И е напълно в реда на нещата да ти е тъжно, да се чувстваш изгубена, празна, дори гневна…

Да изпаднеш в лека депресия не е знак, че нещо не е наред с теб – това е естествена част от процеса. Но ако ти е трудно - потърси помощ и подкрепа, не е нужно да се справяш сама!

Позволете си да пострадате. Да си дадете време. Тялото ви се променя. Ролите се променят. Партньорствата се пренареждат.

 Това е етап, в който вече не си същата, но още не си разбрала коя си сега. И точно затова ви трябва милост към себе си. Време. Търпение.

Моят съвет:

- Бъдете тъжни, ако ви е тъжно. Не бързайте да сте "добре".

- Починете си от "трябва". От стремежа да сте силни, справящи се и усмихнати.

- Споделяйте и не се изолирайте. Търсете жени, които минават по същия път – това лекува.

- Говорете с близките си – за нуждите, страховете, промените.

- Слушай тялото си – не му се сърди, грижи се за него.

- Подхрани духа си – с нежност, с женска компания, с време за себе си.

- И ако усещате, че не можете сами – потърсете помощ. Това не е слабост. Това е грижа.

С годините не губим женствеността си – просто я събличаме от всичко излишно.

И я носим по-истински от всякога!