Хашимото: Митове, факти и опасни заблуди (видео)

Тиреоидитът на Хашимото – медицинската гледна точка, която има значение

Тиреоидитът на Хашимото е широко коментирана тема в интернет пространството, особено сред жените. Различни блогове, форуми и социални мрежи предлагат разнообразни съвети за лечение и алтернативни подходи, често без научна основа.

Сдружение ВИОМ и ендокринологът д-р Наталия Темелкова, представят медицинското виждане за това често срещано автоимунно заболяване.

Какво представлява Тиреоидитът на Хашимото?

Около 10% от населението страда от това заболяване, като преобладаващият брой са жени. В по-редки случаи се среща и при мъже.

Това е автоимунно заболяване, при което имунната система погрешно атакува клетките на щитовидната жлеза. В резултат жлезата постепенно намалява способността си да произвежда хормони – процес, който обикновено завършва с хипофункция на жлезата т.е. намаляване на хормоналната продукция.

Д-р Темелкова обяснява:

„Функцията на щитовидната жлеза при хора с автоимунен процес, какъвто е Тиреоидитът на Хашимото, може да варира – от това никога да не се промени функционалното състояние на жлезата, през един краткотраен хипертиреоидизъм (за кратко увеличено производство на щитовидните хормони). В дългосрочен план крайният резултат обикновено е хипофункция на жлезата.“

„Големият проблем на автоимунните заболявания, и в частност на Тиреоидитът на Хашимото е, че ние никога не лекуваме причината. Лечението е симптоматично – добавяме хормоните, които щитовидната жлеза вече не успява да произвежда.“

„Тъй като често този процес затихва постепенно, даването на една доза много често изисква корекция – повишаване на дозата, която обикновено стига до едно ниво и не се налагат допълнителни промени.“

Пълната информация по темата можете да чуете от видеоматериала на сдружение ВИОМ и ендокринолога д-р Наталия Темелкова.

Защо наричат тиреоидитът на Хашимото „заболяване-хамелеон“?

Това заболяване може да има разнообразни изяви, но не толкова като клинична характеристика, а като структурни промени. Не винаги се проявява с ясни симптоми, а структурните промени в щитовидната жлеза могат да бъдат много различни:

„Би могло щитовидната жлеза да е изконсумирана и да бъде малка и атрофична, или пък уголемена с възли – истински или псевдо. Именно затова го наричаме заболяване-хамелеон.“

Ултразвуковото изследване често разкрива характерните изменения, които опитните специалисти разпознават. Но не ехографската картина, а функцията на жлезата (нивото на хормоните) определя терапията.

Диета и хранителни добавки – има ли смисъл?

„Когато поставим диагнозата, първият въпрос, който пациентът задава е: Каква диета да спазвам? За съжаление, няма диета или добавки, които могат да възстановят функцията на щитовидната жлеза, освен ако нейното нарушение не е преходно и то не се самовъзстанови.“

Според д-р Темелкова, реалният автоимунен тиреоидит е прогресиращ процес, който не може да се спре с храна или добавки.

Все пак има препоръки, свързани с общо здравословно хранене, които са важни за всеки – включително за хора със затлъстяване, диабет и проблеми с щитовидната жлеза.

Как да се храним при Хашимото?

➡ Разнообразно, балансирано и пълноценно хранене
➡ 5 порции плодове и зеленчуци дневно
➡ Храни, богати на фибри и протеини
➡ Избягване на рафинирани въглехидрати

„В никакъв случай храненето не трябва да бъде едностранно. Балансираното хранене е най-добрият път към здравето – включително и при проблеми с щитовидната жлеза.“

Защо да внимаваме с хранителните добавки с йод?

Една от най-важните медицински препоръки е да се избягва прекомерният прием на йод, особено чрез добавки като келп (кафяви водорасли).

„Автоимунният процес, какъвто е Тиреоидитът на Хашимото, не се свързва с недостиг на йод. Внасянето на допълнителни количества йод само влошава процеса.“

Йодираната сол и храната обикновено осигуряват достатъчно. Високите дози йод от хранителни добавки могат да провокират обостряне на заболяването.

Тиреоидитът на Хашимото е хронично, автоимунно състояние, което изисква проследяване от ендокринолог, хормонозаместителна терапия (при нужда) и разумен подход към храненето.