Една от най-характерните промени при настъпването на менопаузата е значителното намаляване на производството на естроген от яйчниците. Това обаче не означава, че организмът на жената остава напълно без естроген.
След менопаузата начинът, по който се образуват естрогените, се променя. Вместо яйчниците да бъдат основният източник, по-голямо значение придобива производството им в различни периферни тъкани.
Какво се случва с естрогена при менопаузата?
През репродуктивните години яйчниците са основният източник на естрадиол (E2) – най-биологично активният от основните естествени естрогени.
Продукти
С настъпването на менопаузата яйчниковата продукция на естрадиол рязко намалява и концентрацията му в кръвта става значително по-ниска. Организмът обаче запазва способността да образува естрогени извън яйчниците.
Този процес се осъществява в различни тъкани и се нарича периферно или екстрагонадно производство на естрогени.
Откъде идва естрогенът след менопаузата?
Една от основните роли принадлежи на мастната тъкан.
Тя притежава ензима ароматаза, който позволява превръщането на андрогенни хормони в естрогени. Например андростендионът може да бъде преобразуван в естрон (E1), а естронът впоследствие може да бъде превърнат в естрадиол (E2).
Именно естронът се превръща в основния циркулиращ естроген след менопаузата, за разлика от репродуктивните години, когато водещ е естрадиолът.
Не само мастната тъкан обаче притежава способността да участва в образуването и метаболизма на естрогените. Ароматаза се открива и в кожата, костите, мозъка, кръвоносните съдове и други тъкани.
Каква е ролята на надбъбречните жлези?
Надбъбречните жлези имат важна, макар и косвена роля. Те произвеждат андрогенни прекурсори, които могат да бъдат използвани от периферните тъкани за образуване на естрогени.
Това означава, че след менопаузата хормоналната система функционира по различен начин: вместо голямо количество естрадиол да бъде произведено от яйчниците и освободено в кръвта, различни тъкани могат локално да преобразуват наличните хормонални прекурсори в необходимите им стероидни хормони.
Този механизъм е известен като интракринна регулация.
Още по темата
Модерната хормонална терапия: Какво се промени и защо все повече специалисти говорят за нея?
Възможно ли е в тъканите да има повече естроген, отколкото показва кръвното изследване?
Да, и това е особено интересна особеност на хормоналната физиология след менопаузата.
Естрогените, произведени в някои периферни тъкани, могат да действат непосредствено там, където са образувани, без значителни количества от тях да достигат до кръвообращението.
Затова концентрацията на естрадиол в кръвта не отразява непременно локалната концентрация и естрогенната активност във всяка отделна тъкан.
Това е съществена разлика спрямо яйчниковия естрадиол през репродуктивните години.
Имат ли жените с повече мастна тъкан повече естроген?
Средно - да.
Продукти
Тъй като мастната тъкан участва активно в периферното образуване на естрогени, по-голямото количество мастна тъкан може да бъде свързано с по-висока ароматизация и по-високи концентрации на естрогени след менопаузата.
Изследванията показват връзка между телесното тегло и периферното образуване на естрогени.
Това обаче не означава, че по-високото количество мастна тъкан компенсира загубата на яйчниковата функция или че предпазва жената от симптомите и евентуални здравни последствия от менопаузата.
По-високата естрогенна експозиция след менопаузата не е непременно предимство. Прекомерното количество мастна тъкан е свързано и с редица метаболитни и други здравни рискове.
Още по темата
Организмът не спира напълно да произвежда естроген
След менопаузата настъпва не толкова абсолютно „изключване“ на естрогена, колкото основна промяна в неговия източник, количество и начин на действие.
Яйчниците вече не осигуряват високите и циклично променящи се концентрации на естрадиол, характерни за репродуктивните години.
Вместо това организмът разчита в по-голяма степен на периферното преобразуване на хормонални прекурсори и на локалното производство на естрогени в различни тъкани.
Тези количества обаче са значително по-малки и не могат да се разглеждат като еквивалент на яйчниковото производство на естрадиол преди менопаузата.
Разбирането на тази разлика помага да обясним защо женското тяло продължава да има естрогенна активност и след последната менструация, но едновременно с това преживява значителните физиологични промени и симптоми, характерни за менопаузата.
Източници:
- Nelson LR, Bulun SE. Estrogen production and action. Journal of the American Academy of Dermatology.PubMed.
- Simpson ER. et al. Sources of estrogen and their importance. Journal of Steroid Biochemistry and Molecular Biology PubMed.
- Simpson ER. et al. Aromatase – a brief overview. Annual Review of Physiology PubMed.
.jpg)
