Витамин D след 40: Колко наистина ни е нужен според новите препоръки?

Витамин D след 40: Колко наистина ни е нужен според новите препоръки?

В продължение на години витамин D се превърна почти в универсална препоръка - особено за жените след 40-50-годишна възраст.

1000, 2000, а понякога и 6000 IU и нагоре дневно се препоръчват широко, често без изследване и без конкретно медицинско показание.

Но през 2024 г. новите препоръки на Endocrine Society поставиха под въпрос този подход.

Ръководство не казва, че витамин D е ненужен. Напротив - той остава важен за нормалното функциониране на организма и за костното здраве.

Голямата промяна е друга: при здрави хора не се препоръчва автоматично прием на високи дози витамин D или редовно да изследват нивата му в кръвта с цел профилактика на заболявания.

Това е и основният акцент в анализа на Medscape от юли 2024 г., посветен на новите препоръки.

Какво всъщност се променя?

На 3 юни 2024 г. Endocrine Society публикува клинично ръководство „Vitamin D for the Prevention of Disease“.

То е базирано на систематичен преглед на наличните доказателства и разглежда въпроса не просто дали витамин D е важен, а дали приемането му като добавка при хора без установен дефицит предотвратява заболявания и подобрява здравните резултати.

Изводът е по-умерен от популярното схващане:

За здрави възрастни под 75 години няма основание рутинно да се приемат дози витамин D, по-високи от препоръчителния дневен прием, само с профилактична цел.

Това е съществено уточнение.

Ръководството не препоръчва хората да спират витамин D, който получават чрез храната или като част от обичайния препоръчителен хранителен прием.

То поставя под въпрос преди всичко рутинното допълнително приемане на по-високи дози при здрави хора без конкретно показание.

Продукти

Колко витамин D е препоръчителен?

За възрастните Endocrine Society се позовава на препоръчителния хранителен прием на Institute of Medicine.

За хората:

до 50 години – 600 IU (15 µg) дневно

50–70 години – 600 IU (15 µg) дневно

над 70 години – 800 IU (20 µg) дневно

Тези стойности представляват общия препоръчителен дневен прием, а не задължително количество, което трябва да бъде приемано под формата на хранителна добавка.

Витамин D може да постъпва и чрез храната, обогатени храни и добавки.

А трябва ли всяка жена след 40 да изследва витамин D?

Една от най-съществените препоръки е свързана с рутинното изследване на 25(OH)D (25-хидроксивитамин D, наричан още калцидиол, основният показател, който се изследва в кръвта, за да се оцени запасът на организма от витамин D) при здрави възрастни без конкретно медицинско показание, което изследване не се препоръчва.

Причината е важна: изследванията не са установили универсална стойност на 25(OH)D, при която при здрави хора да може надеждно да се каже: „под това ниво трябва да приемаме витамин D, а над него няма нужда“.

Затова Endocrine Society не препоръчва рутинно да се прави изследване, след което дозата да се коригира единствено с цел достигане на определена лабораторна стойност.

Това е различно от случаите, при които лекарят има конкретна причина да назначи изследването.

Значи ли това, че дефицитът на витамин D не е от значение?

Не.

Тук е важно да се избегне едно потенциално погрешно тълкуване на новите препоръки.

Ръководство се фокусира върху т.нар. емпирична суплементация - прием на витамин D „за всеки случай“, независимо от индивидуалния риск и без конкретно медицинско показание.

Какво показват данните при хора между 50 и 74 години?

Според анализа на Medscape рандомизираните клинични проучвания при възрастни между 50 и 74 години, които са получавали препоръчителното количество витамин D и не са имали ниски начални нива, не показват значима полза от рутинната допълнителна суплементация по отношение на:

фрактури;

рак;

сърдечносъдови заболявания;

бъбречни камъни;

обща смъртност.

Именно тези данни стоят зад препоръката да не се приемат рутинно допълнителни високи дози витамин D от здрави хора в тази възрастова група.

Но тук има важна уговорка: участниците в тези проучвания са получавали препоръчителното количество витамин D и не са били хора с доказан дефицит в началото.

Следователно резултатите не означават, че човек с реален дефицит няма нужда от лечение.

А какво означава това за жените в (пери)менопауза?

Менопаузата е период, в който костната загуба може да се ускори. Това обаче не означава автоматично, че всяка жена в менопауза трябва да приема високи дози витамин D.

Костното здраве зависи от много фактори - физическа активност, достатъчен прием на калций, пълноценно хранене, телесно тегло, тютюнопушене, алкохол, фамилна анамнеза, предишни фрактури, хормонален статус и други рискови фактори.

При жени с остеопороза или висок риск от фрактури, витамин D и калцият могат да бъдат част от цялостния терапевтичен подход.

Endocrine Society например препоръчва калций и витамин D като допълнение към лечението при постменопаузални жени с ниска костна плътност и висок риск от фрактури.

Тоест:

„Менопауза = задължително 2000–4000 IU витамин D“ не е правилната формула.

По-точната формула е:

„Менопауза = по-внимателна грижа за костното здраве и индивидуална оценка на риска.“

Защо високата доза не означава непременно по-добър ефект?

При прием на витамин D често се среща логиката:

„Ако малко е полезно, повече вероятно е още по-полезно.“

Научните данни не подкрепят тази логика.

Особено при хора, които вече получават достатъчно витамин D, увеличаването на дозата не води автоматично до допълнителна профилактична полза.

Нещо повече - при някои изследвания високите периодични дози не показват предимство пред ежедневния прием на по-ниски дози.

Именно затова Endocrine Society препоръчва ежедневен прием на по-ниска доза пред периодичен прием на висока доза, когато суплементацията е показана.

Новите препоръки са насочени към здравата обща популация без специфично показание.

Ако човек приема витамин D заради установен дефицит, заболяване, малабсорбция, висок риск от фрактури или друго медицинско състояние, това е различна ситуация.

По-правилният въпрос е:

„Защо приемам тази доза и каква е целта на лечението?“

А не:

„Коя е най-високата безопасна доза, която мога да приемам?“

Какво е важно да запомним?

Препоръките от 2024 г. не са „война срещу витамин D“. Те са по-скоро призив за по-индивидуализиран подход.

За здрава жена около 40–50 години без конкретно медицинско показание:

Не е необходимо автоматично да приема високи дози витамин D.

Не е необходимо рутинно да изследва 25(OH)D само защото е навършила 40 или 50 години.

Препоръчителният дневен прием за възраст 50–70 години е 600 IU (15 µg), а за хора над 70 години – 800 IU (20 µg).

Но ако има доказан дефицит, остеопороза, висок риск от фрактури, малабсорбция, предиабет или друго конкретно медицинско показание, подходът може да бъде различен и трябва да бъде индивидуално определен от специалист.

След 40 не е необходимо да превръщаме витамин D в поредната „задължителна“ добавка.

По-важно е да изградим цялостна стратегия за здравето - балансирано хранене, достатъчно физическа активност, силови и натоварващи костите упражнения, оценка на индивидуалните рискови фактори.

А когато има медицинска причина за изследване или лечение с витамин D, тогава вече има смисъл да се използват лабораторните показатели и индивидуална терапевтична схема.

Клиничното ръководство на Endocrine Society от 2024 не казва: „не приемайте витамин D“.

А по-скоро акцентира на: „не приемайте високи дози без ясна причина“.


Източник:

https://www.medscape.com/viewarticle/new-vitamin-d-recs-testing-supplementing-dosing-2024a1000cqh?utm_source=chatgpt.com&form=fpf

https://www.endocrine.org/clinical-practice-guidelines/vitamin-d-for-prevention-of-disease?utm_source=chatgpt.com

Прочети още

Нашите експерти

Д-р Ивелина Герова

Диетолог. Експерт Женско здраве

Д-р Димитрина Николова

Гинеколог

Яна Данаилова

Физиолог, нутриционист, холистичен терапевт

Д-р Даниела Карабелова

Специалист обща медицина, хомеопатия

Д-р Габи Петрова

Сексолог - психолог

Весела Стефанова

Психолог, психотерапевт

Д-р Паула Лозанова 

Дерматолог и лицево-челюстен хирург

Д-р Росица Денчева

Дерматолог

Д-р Иван Неделчев

Фитнес консултант

Гергана Радович

Специалист по съня. Холистичен терапевт

Д-р Родина Несторова

Ревматолог

Д-р Веселина Яначкова

Ендокринолог

Д-р Иванка Александрова

Ендокринолог

Д-р Мария Алексиева

Ендокринолог

Лили Стефанова

Фитнес треньор

Д-р Мариела Василева

Хирург - мамолог

Д-р Георги Николов

Кардиолог

Д-р Петър Калайджиев

Кардиолог, специалист по медицина на съня

Доц. д-р Мария Юнакова

АГ Репродуктивен специалист

Експертите отговарят

Етапи на менопаузата

Хормони

Килограми и хранене

Хомеопатия

Сексуален живот

Красота

Всички теми