В кръвта ни циркулират химически посредници, които помагат за регулирането на апетита.
Разбирането на начина, по който те работят, може да хвърли светлина върху ролята на биологията при регулирането на телесното тегло и да обясни защо подходите, насочени към основните биологични процеси, са важни за ефективното управление на затлъстяването.
Кога да изпитваме глад или кога да се чувстваме сити след хранене не е съзнателен избор и решение. Просто в определен момент усещаме едното или другото и след това предприемаме съответните действия.
Невинаги можем да си обясним и защо в късния следобед предпочитаме шоколадово блокче пред зелена ябълка, въпреки че сутринта твърдо сме решили да правим по-здравословни избори.
Ако хранителното ни поведение и изборът на храна не са изцяло под съзнателния ни контрол и понякога дори противоречат на намеренията ни, какви други сили участват в този процес?
Как действат те и защо толкова често изглежда, че провалят плановете ни?
Химическите посредници ни карат да се чувстваме гладни или сити
„Необходимостта да намираме гориво, от което да произвеждаме енергия, е дълбоко заложена в биологията на всички живи организми - всички ние се нуждаем от храна, за да оцелеем.
Затова не е изненадващо, че организмът ни разполага с толкова сложна система за контрол на приема на храна, управлявана от хормони“, обяснява проф. Джоузеф Проето, професор по медицина в Университета в Мелбърн.
Хормоните действат като химически посредници между тялото и мозъка, участвайки в координирането на хранителното ни поведение и избора на храна.
Още по темата
Тези хормони циркулират в кръвта и се произвеждат от тъкани в различни части на организма, които участват в приема и съхранението на енергия.
Сред тях са стомашно-чревният тракт, който приема и разгражда храната, мастната тъкан, която съхранява енергията под формата на мазнини, и панкреасът, който произвежда хормони, участващи в съхранението и регулирането на енергията, като инсулина.
Някои хормони са отговорни за стимулирането на глада - можем условно да ги наречем „хормони на глада“.
Други участват в създаването на усещането за ситост - „хормони на ситостта“.
Когато сме се нахранили, стомахът намалява желанието ни да продължим да ядем, като произвежда по-малко „хормони на глада“ и изпраща сигнал до мозъка, че е време да спрем.
В същото време нивата на хормоните, свързани със ситостта, се повишават след хранене и достигат своя пик приблизително 30–60 минути по-късно.
Това динамично взаимодействие между различните хормонални сигнали помага на мозъка да регулира хранителното ни поведение.
Как отслабването влияе върху хормоните?
Оказва се, че нивата на хормоните също се променят, когато отслабнем.
Някои проучвания показват, че загубата на тегло в резултат на диета е свързана с хормонални промени, които могат да насърчат повторно покачване на теглото.
След отслабване нивата на хормоните, свързани със ситостта, намаляват, докато нивата на хормоните, стимулиращи глада, се повишават.
Тези промени могат да доведат до продължително засилване на глада, по-слабо усещане за ситост и по-нисък разход на калории.
Според някои изследвания тези хормонални промени могат да се запазят до три години. Това вероятно е една от причините, поради която 8 от 10 души възстановяват загубеното тегло в дългосрочен план.
Как да се съобразим с хормоните си?
Когато сме гладни, е много трудно да не посегнем към храна - независимо колко силно бихме искали да се придържаме към определен хранителен режим или да направим по-здравословен избор.
Хормоните, които регулират глада и ситостта, са част от сложна биологична система, която работи постоянно и често извън съзнателния ни контрол.
Затова разбирането на начина, по който хормоните влияят върху хранителните ни навици, може да ни помогне да разберем по-добре какви интервенции и стратегии са необходими за ефективното управление на телесното тегло.
Гладът не е просто въпрос на воля. Той е резултат от сложното взаимодействие между тялото и мозъка, в което хормоните играят ключова роля.
Разбирането на тези механизми може да ни помогне да подходим по-информирано към храненето и управлението на теглото, както и да потърсим професионална помощ и индивидуален подход, когато е необходимо.
Източник:
.jpg)
.jpg)
