първа част на материала вижте тук
Когато една жена е преживяла в ранен етап несправедливост, тя започва да вярва, че трябва да е перфектна, за да бъде обичана. Страхува се от слабост и от това да я видят провалена.
Когато в периода на менопауза не може да задържи образа си, започва да се чувства провалена, че не е това, което е била.
Загубата на цикъл приема като загуба на стойност, сексуалност и женственост. Вече: „Трябва да съм най-добрата, за да ме обичат“ започва да се пропуква и зове към автентичност.
Тук поканата е да се свърже със същността отвъд образа. Да се научи телесно да се отпуска, да остава в покой, да се свърже с нуждите си и да си позволи да бъде несъвършена, но все така обичаща и ценна.
Менопаузата не идва да отнеме, а да съблече фалшивото Аз и да покани към нова идентичност. Жените страдат не толкова от хормоналния дисбаланс, а от разпада на старата идентичност.
В някои култури менопаузата е преход към духовен авторитет и жената се смята за духовно освободена, защото вече не е подчинена на циклите на раждане и грижа.
Аз самата като терапевт никога не съм разглеждала симптомите като проблем, а като възможност и като покана, да видим какво стои зад тях, какво стои под повърхността.
Можете да се почувствате поканени да си зададете въпросите:
Какво още нося със себе си?
Какво мога да пусна?
Какво в мен иска да се изкаже?
Коя съм аз?
Можете да напише писмо до „досегашната аз“, в което да ѝ благодарите, сбогувате с нея и пуснете.
Да напишете бележки с роли, очаквания и вярвания, които да изгорите и така символично да се освободите от ненужното вече.
Да се заземите като стъпвате с боси крака на земята, като имате контакт с природата.
Да си зададете въпроса „Ако моя приятелка беше в моята ситуация и преживяваше същото, как бих я утешила и какво бих ѝ казала?
Да визуализирате как влизате в хладен басейн, където горещите вълни се разтварят.
Да посрещнете новата роля с ритуал, като си купите или изработите нещо, което да подпомогне прехода.
Не забравяйте за социалната свързаност (без да губите себе си), където споделянето отваря възможността за подкрепа и отразяване.
Промяната в начина на живот създава вътрешна стабилност и физиологична основа, върху която психиката може да се възстановява, интегрира и развива.
Психично здравата жена не е тази, която не страда, а тази, която намира смисъл и адаптация.
.jpg)
