Мозъчно здраве и менопауза: Съвременните изследвания за риска от Алцхаймер

Дълго време менопаузата се разглеждаше предимно като репродуктивен край и беше свързвана основно с промените в репродуктивните фунции при жените.

Днес обаче знаем, че това е процес, който засяга всички органи и системи в женския организъм, и обуславя редица промени отвъд чистата физиология – това е период и на неврологичен преход, в който мозъкът се адаптира към бързо променяща се хормонална среда.

В този прозорец се появяват добре познатите оплаквания като „brain fog“ (мозъчна мъгла), тревожност, промени в настроението и нарушения на съня, които значително влошават качеството на живот при жените.  

Защо хормоналното здраве е „гориво“ за мозъка?

Мозъкът е орган с огромни енергийни нужди и разчита на фин баланс между:

естрогени(особено естрадиол),

митохондриална функция (ефективност на енергийното производство),

глюкозен метаболизъм (как мозъкът „използва“ глюкозата за гориво),

невротрансмитери (серотонин, допамин, GABA) 

Естрогените не са просто репродуктивни хормони – женският мозък е богат на естрогенови рецептори в ключови мрежи за памет, внимание, настроение и терморегулация.

По време на прехода към менопауза, когато нивата на естроген спадат, мозъкът пренастройва чувствителността си – включително чрез промени в естрогенните рецептори.

Образни проучвания на мозъка при жени в преход и в менопауза показват динамични промени в естрогенната сигнализация в различни етапи на прехода.

Какво се случва в перименопауза и менопауза според образните изследвания?

Най-важните наблюдения показват:

Промени в мозъчната дейност - в перименопауза и ранна постменопауза се наблюдава понижен глюкозен метаболизъм в определени мозъчни региони.

Промени в маркери, свързвани с риска от развитие на Алцхаймер по-късно в живота.

Мозъчни промени по време на прехода, които могат да са временни – част от по-широк процес на ремоделиране.

Рискове в перименопауза и менопауза: какво да следим?

Най-честите невро-психични симптоми:

„Brain fog“: по-бавна обработка на информация, разсеяност, затруднения при извършването на няколко задачи едновременно.

Забравяне на думи, имена, често думата ни е „на върха на езика“, но не можем да я възпроизведем.

Нарушен сън (трудно заспиване, ранно събуждане), често и поради комбинация с топли вълни и нощни изпотявания.

Тревожност, раздразнителност, спад на настроението.

Намалена устойчивост на стрес.

Как тези симптоми се свързват с риска за Алцхаймер?

Хроничното недоспиване и накъсаният сън се свързват с неблагоприятни промени в мозъчната „почистваща“ система (невъзможност за адекватно възтановяване след активна мозъчна дейност през деня).

Нетретираните вазомоторни симптоми (топли вълни) често нарушават съня и така индиректно натоварват мозъка.

При жени с допълнителни рискове (напр. генетични, съдови и метаболитни заболявания) преходът към менопауза може да е „период на уязвимост“, в който рисковете се наслагват.

Добрата новина е, че огромна част от риска за развитие на деменция може да бъде контролирана.

Престижни професионални организации като Комисията на The Lancet (актуализация 2024) обобщава, че чрез управление на 14 модифицируеми фактора може да се предотврати или забави значителен дял от случаите на деменция.

Сред най-важните за жените в перименопауза/менопауза фактори са:

Хипертония, висок LDL-холестерол, диабет или инсулинова резистентност

Затлъстяване, ниска физическа активност

Тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол

Депресия, хроничен стрес, социална изолация

Нелекувана загуба на слуха, нелекувани проблеми със зрението

Нарушения в съня (вкл. сънна апнея)

Черепно-мозъчни травми

Превенция и „план за мозъчно дълголетие“ в периода на перименопауза и менопауза (конкретни стъпки):

1. Сънят е терапия

Приоритизирайте сън с продължителност 7–9 часа.

Лекувайте топлите вълни и нощните изпотявания (консултация с лекар-специалист в областта на менопаузата).

Скрининг за сънна апнея при хъркане, дневна сънливост, високо кръвно, наднормено тегло.

2. Грижа за сърдечносъдовото здраве

Поддържане на оптимално кръвно налягане, липиди (особено LDL), глюкоза

Движение: 75 мин/седмично умерена активност, силови упражнения 2 пъти/седм.

3. Оптимизиране модела на хранене

Хранителен режим вариант на средиземноморската диета: зеленолистни, бобови, ядки, риба, зехтин, пълнозърнести; ограничаване на ултрапреработени храни и излишни захари.

Достатъчен прием на омега-3, фибри, полифеноли (плодове, подправки, чай).

4. Психично здраве и стрес

Депресията и хроничният стрес са фактори, които увеличават риска.

Подходи с доказан ефект: майндфулнес, терапия, социална свързаност.

5. Подобряване на когнитивния резерв

Учете нови умения, език, музика, редовно „умствено натоварване“.

Социални активности: групи, общности, доброволчество.

6. Слух и зрение

Проверка на слух (и корекция при нужда).

Профилактични очни прегледи и корекция на зрението.

Кога да потърсите консултация с лекар?

Когато когнитивните промени са прогресивни, пречат на ежедневието или са съчетани с неврологични симптоми.

При тежка депресия/паника, силно безсъние, неконтролируеми вазомоторни симптоми.

При ранна/преждевременна менопауза

Новите научни изследвания ни помагат да видим менопаузата като прозорец за профилактика: период, в който мозъкът се пренастройва, а ние можем да подкрепим този процес с правилни медицински решения и ежедневни навици с цел постигане на дълголетие и оптимална активност на мозъка.

За консултации с д-р Ивелина Герова тел: +359 89 9986023

e-mail: ivelina.gerova@gmail.com